Обетованата земя за сирийските бежанци у нас се оказа "Враждебна". И в прекия, и в преносния смисъл. Мястото, което страната ни е отредила за хората, избягали в някои случаи само по чехли от ада в родината си, напомня по-скоро лагер за военнопленници. Не за бежанци. Това е не спасението, а чистилището. За тях то е метафора на крачката, която са направили - да скъсат с познатия свят, да загърбят всичко, което е било важно за тях, и да прекрачат там, където ще бъдат третирани като врагове.
Образът на чужденеца по принцип сплотява българите - единствено срещу него обикновено сме единни. А бягащият чужденец лесно се превръща във враг - на всички нива. За обитателите на "Овча купел", които се страхуват да подадат глави по тъмно заради бродещите групи от непознати в квартала им. За държавата, която, въпреки твърденията, че трябва да ги приемаме позитивно, нонстоп ни обстрелва със статистики колко бежанци били готови да ни залеят по суша, въздух и вода. И със самата реторика, с която говори за това,
вече го е превърнала в бедствие
Както и с изявленията от сорта, че "само" шестима бежанци са уличени в кражби, от което по дефиниция трябва да се подразбере, че очакваме от тях много повече в това отношение.
Всъщност защо бежанците ни изненадаха? Подобно на първия сняг, държавата ни отново се оказа неподготвена за нещо, което можеше да се предскаже доста по-отдавна. Конфликтът в Сирия не е от вчера, нито са от вчера очакванията той да бъде последван от мощна бежанска вълна, която първо ще спре в България. Защо тогава едва в последния момент започнаха да се търсят места за настаняване на сирийците, да се говори за палаткови лагери и фургони точно преди зимата, за недостиг на елементарни неща като обувки и одеяла. В един момент за бегълците се заговори почти по начина, по който се говореше за софийските бали с боклук - този град не ги искал, оня град не ги искал, затова дай да ги запратим в пустошта, където няма дори течаща вода и тепърва трябва да се прокарва канализация. Да оцеляват там с 65 лева на месец - ако могат.
В края на краищата до момента в страната ни е дошъл едва един малък град - около 6000 души. И ние вече имаме проблем с тях. Какво пречеше предварително да бъдат огледани неизползваните казарми, училища и интернати и да бъдат приспособени за подобни центрове, вместо да ги "потягаме" в последния момент? Да се помисли не само за бита, но и за разрешаването на конкретните проблеми на хората например с езика. Едва сега започнаха да се търсят арабисти, които да превеждат на чужденците и да преподават на малчуганите. Десетки хора искат по някакъв начин да помогнат, но биват спирани от недомислени разпоредби и ограничения. Защото у нас
ръка се подава само през железни огради
Начинът, по който се обговаря прииждането на бегълците у нас, ги поставя в положението на натрапник, просяк, дори агресор. Докато онова, което те искат, е живот, в който достойнството не е само празна фраза. Дори и само като ги запокитваме в изолатори без елементарни битови условия, не им го даваме. Нещо повече - показваме им, че ги третираме като хора втора категория, които трябва да са благодарни и на най-дребното подаяние. А простата истина е, че това става не от омраза, а защото държавата ни толкова си може. И, както винаги, решава проблемите на парче, при това с огромно закъснение. "Враговете" все още не знаят, че тя често прави същото и с онези, които нарича свои поданици - държи се с тях като с хора, които са й излишни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
