Промени в Наказателния кодекс, с които да отпадне на давността за престъпленията на комунистическия режим и наказания от 10 до 20 години или доживотен затвор без право на замяна за този, който е извършил престъпление против против мира и човечеството, внесоха Методи Андреев от ГЕРБ и Реформаторите.
Андреев го разбирам. Като шеф на комисията по досиетата се е начел на гнусотии и вероятно би изравял соц функционери от гробищата за да ги съди. Защото повечето вече са там. Поизхвърлил се е и с годинките - десетката си е доживотен за евентуалните живи другари, попадащи под ударите на закона. Иначе предложението изобщо не е предизборно и не е заигравка с търсения електорат. Не, това е изключително важен за обществото проблем. По-важен от съдебната система, образованието, здравеопазването. И тук стигаме до любимите Реформатори. (Москов си го харесвам и много му се надявам, без капка ирония). Борисов ги разположи по амбразурите на министерския си съвет (заедно с Калфин), давайки им най-проблемните ресори. От това как ще ги реформират зависи и политическото оцеляване на Блока. В днешната ситуация да предлагаш промени срещу комунистическия режим (1944-1989) е заигравка от ранните години на ненавистния преход и резултатът ще е активизиране на партизанстващите пенсионери.
И ръчкане на умиращото куче БСП. Разбира се соцът е любима тема на тъмносините. И на останалите нюанси синьо. Особено са активни около Десети ноември. Свързвам датата с прословутите кадри на Тодор Живков от Ноемврийския пленум на ЦК на БКП, на които гледа с невярващи, опулени очи - ефект, увеличаващ се от подобните на дъна от буркани очила. На няколко пъти камерата се обръща за кратко към присъстващите на жертвоприношението и проблясват десетки чифтове хищни очички на членовете, кандидат членовете и завеждащите отдели на ЦК на БКП, секретарите на БЗНС и постоянното присъствие, председателите на областните народни съвети и министрите. За тях никой не говори при отбелязването на този ден, а те са строителите на съвременна България. Те асистираха "промяната" и назначиха родата си за герои на капиталистическия труд. Сега нека си спомним, че имаше един политик, на когото десните възлагаха да е новия Стамболов. Днес той е акушерката в сянка на Реформаторите, но в периода 1997-2001 имаше цялата власт да сбъдне надеждите. Мнозинство в парламента, президент съпартиец, продесен главен прокурор, доминираща квота във Висшия съдебен съвет. Но не умееше да мечтае. И се срина, завличайки демократичните сили надолу.
Направи доста. Като това да уволни 40 000 души, свързани с хищните безименни очички, от началник отдел нагоре в тогавашните държавни предприятия, а после да им продаде същите предприятия за 10% от стойността. Направи още много, но не направи най-важното. Не прокара закон за лустрацията. Без лустрация целият ни преход е белязан от стигмата на ДС и ЦК. Навсякъде изкачаха и продължават да изкачат техни креатури - в партиите, при олигарсите, в науката, в медиите, в църквата, в Конституционния съд. Навсякъде. И тях поправките на Андреев и Реформаторите не ги ловят. Още по-малко пък техните деца, снахи, зетьове и внуци. Защото наказание за морални престъпления има само в Шериата. Впрочем политикът, който не умееше да мечтае, Mr. I don't have a dream, прие в началото на своето управление Закон за достъп до документите на бившата ДС (1997), а в края на същото нанесе изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата ДС (2001). Усещането от тези закони е, че принадлежността към стария режим не е обект на санкции, на отнемане на права за участие в обществените процеси, а аргумент за политическо надприказване, посочване без реални последствия. В този смисъл и след като пропуснахме историческите моменти за законово ограничаване на правата на бившите поддръжници на тоталитарния режим и лаборанти на прехода, само естествените биологични процеси ще лустрират отговорните за българския преход. Обществото днес се интересува от едни други "политици и не толкова (социалисти, патриоти, демократи, либерали, реформатори), бивши и настоящи министри, бизнесмени и не толкова, одитори, братя "хотелиери" (сега участващи в плячкосването на БТК), тв шефове, журналисти, субекти, ръководили дълги години сектор "Сигурност", синдикалисти, мастити фармацевти, издатели, енергийни шефове и експерти", чието лицемерие му струва вече 5 милиарда. По вчерашни сметки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
