Вашингтон, 1972 г. По време на президентската предизборна кампания членове на екипа на кандидат-президента Ричард Никсън, който в момента е и действащ държавен глава, нахлуват в щабквартирата на Демократическата партия и се опитват да поставят подслушвателно устройство. Малко по-късно избраният за втори мандат президент републиканец е принуден да подаде оставка след процедура по импийчмънт. И до днес аферата Уотъргейт се смята за позорно петно в политическата култура на САЩ и за синоним на политическо безобразие. В известен смисъл тя има нещо общо с днешното маниакално шпиониране от страна на американските тайни служби и "нахлуването" им в комуникационния свят на германската канцлерка Меркел. Средствата са различни, но целта е същата - незаконно добиване на информации.
Американците правят всичко възможно, за да шпионират, независимо че това е незаконно и неморално. Правят го в името на своите интереси, както сами признават. Така погледнато, Барак Обама е върховен представител на интересите на страната си. И точно тези интереси определят погледа му към света. Логиката е същата като в прословутата сентенция на някогашния френски президент Шарл дьо Гол, който казва, че държавите нямат приятели, а само интереси.
Интересите на Вашингтон винаги са глобални. Ако сведенията са точни, САЩ имат близо 80 подслушвателни централи в света, от които 19 са в Европа и две - в Германия. Не само в Берлин, а и във Франкфурт на Майн - централното германско финансово и банково средище. Подслушването във Франкфурт обаче трудно може да се оправдае или обясни с борбата срещу тероризма - по-скоро с желанието за достъп до информации за висшите финансови кръгове и операции в Германия. А подобен шпионаж е предателство.
Германия дължи на САЩ много - тя се сдобива със своята демокрация именно благодарение на Щатите. Чрез плана Маршал страната се превръща в онова, което е вече от десетилетия - икономически гигант. И нито някогашната Федерална република, нито днешна обединена Германия са се еманципирали някога политически от Вашингтон - САЩ винаги са били Големият брат. Единственото изключение е решителният отказ на правителството на Герхард Шрьодер да подкрепи САЩ във войната срещу Саддам Хюсеин в Ирак. Аферата с подслушванията е още един такъв шанс. Именно защото германско-американското приятелство минава за особено интензивно и несъкрушимо, реакцията на Берлин трябва сега да постави нов акцент в него. Възможностите за самоуверено германско "не" на американските подслушвания вече са налице: преговорите в рамките на ЕС за създаване на зона за свободна търговия и съвместната германско-бразилска инициатива за резолюция на ООН срещу САЩ. Все едно какъв ще е в крайна сметка резултатът, посланието е едно, а именно, че границата е премината, чашата е преляла. След като Вашингтон - близо 70 г. след края на войната и 23 г. след Германското обединение - играе ролята на дигитален окупатор, е време въпросът за германско-американското приятелство да се постави поновому.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
