През годините в различни варианти се върти един виц, като обикновено главен герой в него става поредният премиер, опитващ да извади страната от кризата. Та попитал той съветниците си какво да направи, та да прикове вниманието на медиите и да спрат да пишат негативно за него. Скоро PR отделът предложил поредния креативен ход: "Отиваш на езерото "Ариана", свикваш камери и журналисти и започваш пред тях да ходиш по водата".Та събрал той медиите, стъпил върху езерото и се понесъл вихрено по него. На следващия ден вестниците излезли със заглавие "Премиерът не може да плува".
Трябва ли й на вярата PR? И ако да, какъв образ да вземе той?
Щом "Лазаре, стани" минава сред милиони християни вече над 20 века, защо подобно чудо да не бъде регистрирано и в родна църква нейде из китните български градчета, където отдавна са се заселили отчаянието и мизерията. Двойното "чудо" с прохождането на инвалиди в Стамболийски предизвика истински скандал - Божия намеса или нескопосан PR се крие зад изцелението на Ваня? Църквата дори назначи комисия от 10 души, които да установят има ли, аджеба, чудо или няма.
Не знам какво ще установят теолозите и медиците - може би няма да бъде едно и също. Знам обаче, че прекомерната злоупотреба с чудодейността на молитви, икони и масово преспиване по дворовете на манастири по разни християнски празници, с цел да ни осени Божията благодат, може да отблъснат от вярата дори човек, вътрешно готов да се докосне до нея.
Пътят към Бога е дълбоко личен и именно неговото откриване е чудото, което на някои се случва, а на други не. Църквата обаче не се опитва да докосне онези съкровени места, които вярата рядко посещава, още по-рядко се застоява и обикновено си отива отчаяна, че отново не е намерила дом. Вместо това се удря по отчаянието на болни, мизерстващи и неграмотни хора, като опитът им да намерят последно упование бива подменен с чудеса по поръчка.
Преди време, по време на репортаж в един манастир, свещениците с охота демонстрираха как иконата на Богородица помага, "ама не всекиму". За да разбереш, дали ще изпълни молбата ти, трябва да опиташ да залепиш монета на челото й. Ако залепне, най-вероятно молитвата ти ще бъде чута. Някои от тях дори се шегуваха, че миряните често надничали от другата страна на иконата, за да проверят има ли магнит. Не знам имаше ли. Знам обаче, че гладът ни за чудеса не би трябвало да се засища с нещо толкова елементарно, нескопосано и огрубено като раните по ръцете на Исус, които трябва да видим лично. И ако църквата ни поведе към храма по тази пътека, рискува да изгуби повече души, отколкото ще спечели.
Да, хората отчаяно имат нужда от чудо в делника си, затова е подигравка да им продаваш вяра в измамната опаковка на нечие фалшиво изцеление. Грях е да се заиграваш с илюзиите и страховете им, произвеждайки серийни чудеса в удобно за медиите време. Защото накрая рискуваш, преситени от фалшиви чудеса, просто да напишат за теб, че не можеш да плуваш. А чудесата се случват на онези, които имат сетива за тях. И невинаги крещят като победител в тв игра, спечелил голямото надиграване с публиката. Време е църквата да избере какво търси - публика или вярващи. И тогава сама ще реши струва ли си да ги захранва с чудеса по поръчка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
