Българският транспортен Давид отново се изправи срещу Голиат. Камионите от Съюза на малките и средни автомобилни превозвачи блокираха българо-турската граница. Блокираха я напук на изявленията на големите браншовици от Националното сдружение на българските превозвачи (НСБП) и Съюза на международните превозвачи (СМП), че след като Турция вече е определя среща за 21 февруари в Анкара, исканията на бранша са изпълнени и нищо друго не ни остава, освен само да чакаме.
Да, ама не! - скочиха малките и объркаха сметките и плановете на големите.
Не само на мощната турска икономика, барабар с всичките й големи и по-малки автофирми, но и на нашите автомобилни диригенти, които
от години явно и тайно управляват бранша
скрити зад имената на десетки неправителствени организации, като БАСАТ, Българска транспортна камара, AEBTRI и много, много други, плюс цитираните по-горе две.
И докато големите браншовици заедно с шефовете на малките превозвачи вчера преговаряха и с ръководството на ИА "Автомобилна администрация" и лично с вицепремиера Даниела Бобева, собствениците на малки фирмички с 2-3 камиона, без да дочакат новини от София, завардиха тотално границата. Това спря напълно всички превози на товари, дори и тези с многократните СЕМТ разрешителни.
Ужас! Такова развитие не е допускал дори и най-смелият автомобилен диригент у нас.
Ами сега?
Сега чакаме малкият роден транспортен Давид да натупа големия Голиат от Анкара. За да се сбъдне отново митът от древните библейските времена. И да се решат всичките проблеми на българския автомобилен бранш. Само че тези времена отдавна са минали, а в днешния бизнес свят малките винаги си остават малки!
Защо не големите наши превозвачи блокираха границата, а малките?
Истината е проста - големите се правят на ударени, тъй като си имат алтернативи. Те имат и многократни СЕМТ разрешителни, с които продължаваха до вчера да возят към и от Турция. Те имат и договори за превоз към и от държави от ЕС, така че лесно могат да пренасочат превозите си в западна посока. Е, разбира се, и те губеха от решението на Анкара да не признава еднократните разрешителни от 30 януари, но на практика големият губещ от него са точно малките родни превозвачи. За които спирането дори и на един курс е равно на фалит.
Отделен е въпросът, че някои от най-големите български превозвачи, които работят точно на турския пазар, на практика са със смесена българо-турска собственост и поради това никак не смеят да подскачат по границата.
Точно те бяха и в основата на българо-руските проблеми с разрешителните преди две години, тъй като турски фирми, регистрирани у нас, ползваха за превоз на турски стоки до Русия разрешителни, които разменяхме с Москва по квотата ни за автомобилни превози.
Блокирането на българо-турската граница сега е част от конкурентната борба между превозвачите на двете страни, която от доста години се води с всякакви средства.
Борба, от която открай време все ние сме губещи
Защо? Защото турските превозвачи си имат алтернативи - било като ни заобиколят през Гърция и Македония, било като качат камионите си на фериботи за Триест и Констанца.
Може би това би вдигнало цената на превозите им, но - всичко е въпрос на сметки. Ако турската икономика губи повече от забавянето на транзита, тя ще предпочете на плаща 100-200 евро отгоре на камион, за да вози стоки.
Каква алтернатива обаче имаме ние, при положение, че Турция е единствената ни възможност за превозите на товари за Грузия, Азербайджан и други държави в тази посока. Наши спедитори отдавна се оплакват, че Турция тотално блокира превозите през нейна територия на десетки български камиони, натоварени с лекарства за Грузия. С балони ли да ги превозваме, питат спедиторите ни?!
Ако притиснем турците с тотална дългосрочна блокада на границата, турският транзит ще се пренасочи по алтернативни маршрути, както направи преди 7-8 години.
Кой ще губи от това? Пак ние - от транзитни такси, от приходи на паркингите и заведенията по протежението на магистралите "Тракия" и "Марица" и край главния път Русе - Хасково.
Ще бъдем притиснати и от наши партньори от ЕС, като Германия и Австрия, с които Турция основно работи и които ще плащат това оскъпяване на превозите солидарно с турците.
Всъщност у нас все още никой не е направил точна сметка - колко средства реално печелим от турския транзит и колко плащаме за поддръжка на пътната ни инфраструктура, унищожавана от турските тирове. Както и колко струва на здравеопазването ни замърсяването на въздуха ни от техните камиони?
Дали нашият Давид ще надвие турския Голиат?
Лично аз много се съмнявам. Единственото, което можем да очакваме като промяна, е увеличение на квотата разрешителни от/за трета страна, и то с не много. Ако изкрънкаме от комшиите вместо досегашните 1100 броя поне 2000 - браншът би го отчел като успех. От който обаче пак ще се възползват основно големите наши превозвачи, а малките, които евентуално биха спечелили битката, отново ще загубят напълно войната.
Какво да се прави! Малкият си остава малък, особено в лютата конкуренция на транспортния пазар.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
