Най-притеснителното в проектобюджета за 2016 г. е ревизията на бюджета за тази година, която се прокарва тихомълком с него. Актуализация трябваше да има, но очакванията бяха, че тя ще е в посока намаляване на дефицита, защото тази година имаме добро изпълнение на приходната част на бюджета заради по-високия икономически растеж и по-високата събираемост на приходите. Същевременно обаче виждаме, че дефицитът за годината се увеличава от 3 на 3,3 %, което няма логично обяснение, освен това, че правителството се проваля в опитите си да постигне заложените цели за консолидация на бюджета - за свиване на дефицита и на редица разходи. Най-големият провал, който се вижда ясно от ревизията на бюджета за 2015 г., е по отношение на разходите за персонал.
Всички ведомства в началото на годината получиха инструкции да свият тези разходи с 10 на сто, но редица от тях не спазиха тези указания и продължиха да харчат. Другото обяснение са еврофондовете и приключването на проекти към ДФ "Земеделие", но според мен, ако не бяха направени тези допълнителни разходи по ведомства, дори те щяха да бъдат покрити от изпълнението на приходната част. Защото тази година очакваме около 800 млн. лв. повече приходи и помощи, 700 млн. лв. от които са данъци. Тези грубо 400 млн. лв., които ще отидат за ДФ "Земеделие" и различните европрограми, можеше спокойно да бъдат покрити и дори да останат пари за намаление на дефицита. Но ето, че в една толкова добра от икономическа гледна точка година, ние вървим към свръхдефицит и харчим повече, отколкото събираме. Какво да очакваме тогава, ако икономическият растеж догодина е по-лош от планираното? В проектобюджета за 2016 г. има няколко притеснителни елемента. Единият от тях е заложеният икономически растеж от 2,1%, който според мен ще се окаже по-оптимистичен от реалността. Всички международни и вътрешни наблюдатели очакват сериозно забавяне на световната икономика догодина, заради най-вече твърдото приземяване на китайската икономика, което вече се случва и ще продължи през 2016 г. Бюджетът за догодина не съдържа никакви буфери срещу един такъв неблагоприятен сценарий, при който растежът е под 2,1 на сто. А това е много реалистичен вариант и от гледна точка на обстановката в страната.
От данните за пазара на труда се вижда, че тази година той постепенно започва да издиша. Забавя се създаването на нови работни места. През второто тримесечие за 2015 г. има почти 2 пъти по-малко нови работни места, отколкото в началото на годината. За догодина по прогнози на правителството се очаква потреблението да е основен двигател на икономически растеж. Но какво правим, ако пазарът на труда отново започне да стагнира, не се отварят нови работни места? Откъде ще дойдат тези доходи, които ще стимулират вътрешното потребление? В същото време се взимат мерки, които вредят изключително много на пазара на труда - вдигане на минималните осигурителни доходи и на минималната работна заплата. Всичко това работи в обратна посока, защото увеличава разходите за труд и потиска създаването на нови работни места. Друго притеснително в проектобюджета за 2016 г. е, че в приходната част е записана една концесия на летище София, която се очаква да донесе около 600 млн. лв. Очевидно има желание да се заобиколи законът за Сребърния фонд и приходите от тази концесия да не отидат 100 % във фонда, а в държавния бюджет. Освен това, ако тази концесия не се случи, или пък приходите от нея са по-ниски, това автоматично вдига дефицита с около 0,7 % от БВП. Залага се едно несигурно и неясно събитие в приходната част на бюджета, срещу което вече се залагат и съответните разходи. Тази концесия е подводен камък в бюджета за 2016 г.
Изключително вредно е и това, че тези пари се отклоняват от Сребърния фонд, който трябва да помага за изплащането на пенсии след 2018 г. Важно е да се отбележи също, че ако се постигне дефицитът от 3,3% тази година, за догодина се очаква той да е 2%. По сметките на Министерство на финансите това означава бюджетна консолидация от 1,4 на сто от БВП.
Въпросът е защо очакваме да се случи тази доста сериозна консолидация на бюджета при положение, че през 2015 г. се провалихме с 2 пъти по-малка консолидация.
Не се отчита също, че догодина се очаква повсеместен спад в цените на основни суровини, които заемат около 40% от износа на България. По тази линия износът ни в стойностно изражение също ще пострада.
Единственото хубаво в проектобюджета за 2016 г. е, че според предходната средносрочна рамка следващата година трябваше да имаме дефицит от 2,5%, а според новата дефицитът е 2%, тоест имаме по-амбициозна цел. Въпросът е обаче как ще я постигнем, след като тази година се провалихме с доста по-неамбициозна цел. Новата цел изглежда добре на хартия, но е малко вероятно да бъде постигната. Трябваше тази година да се върви към по-нисък дефицит и изчистване на дефицитите в следващите 2-3 години, защото не можем да си позволим безкрайно да стоим в омагьосания кръг от дефицити - дългове - дефицити - нови дългове. Ние не сме в рецесия в момента и няма обективни икономически причини да се случва това.
Записа Михаела Благоева
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
