Антон Гицов
При номинацията на Цецка Цачева за президент премиерът Бойко Борисов постави един резонен въпрос - не е ли лицемерие издигнатата от ГЕРБ двойка, вечерта след изборите да каже, че "вече не съм с вас". И запита - нима някой се е съмнявал, че президентът Първанов си е на БСП и президентът Петър Стоянов - на СДС? И в тази връзка разви идеята, че е нормално парламент, правителство и президент да работят в синхрон.
Действително, има моменти в развитието на една държава, когато е важно една водеща и спечелила народното доверие партия, която има мнозинство в парламента и е излъчила правителство и президент с идентични програми, да използва тези властови инструменти и наложи важни решения в интерес на нацията. Именно такива ситуации правят бутафорна концепцията, че държавният глава трябва да е президент на всички българи. Няма как президентът, излъчен от управляващата партия, да е и президент на опозицията, той и затова е излъчен от управляващата партия, защото произхожда от нея, споделя нейните възгледи и резонно се очаква да оказва подкрепа на нейната политика.
Но от друга страна, също така е важно и да има разделение на властите, затова и на президента е дадено право на вето. И невинаги президентските избори се печелят от кандидата на управляващата партия. В такива случаи изборът на кандидат от опозицията или евентуално на неутрален кандидат е предупредителен знак към управляващата партия от избирателя, че не всичко в нейното управление е наред и това действа на тази партия и нейното правителство отрезвително, а и здравословно, защото й дава възможност да направи преоценка на действията си и внесе необходими корекции в своята политика.
Интересен пример по отношение на разделението на властите дават САЩ. Там изборите за Конгрес се организират така, че за една партия е изключително трудно да има за по-продължителен период свой президент и мнозинство едновременно в камарата на представителите и сената, от които се състои конгресът, защото избори за камарата на представителите има на всеки две години, а за сенаторите на всеки шест. Така при неодобрително управление на президента разположението на силите в Конгреса започва да се изменя не в негова полза. Това са изпитвали на свой гръб редица президенти, включително и Обама. Съвсем наскоро той сложи вето на законопроект, даващ възможност на пострадалите на атентатите от 11 септември 2001 г. да търсят компенсации от властите на Саудитска Арабия. Ветото му обаче беше отхвърлено както в Камарата на представителите така и в Сената и законопроекта влезе в сила.
Борисов, разяснявайки идеята за синхрон между трите власти, постави въпроса за това, как президентът ще прави сам външна политика, ако външният министър е на обратното мнение? Но външната политика са прави само от правителството. Защото какво ще стане, ако утре за президент бъде избран примерно генерал Радев, Каракачанов или някой друг? На какво основание един такъв президент ще има право да прави своя външна политика, различна от тази на правителството. И практиката в България го показа - президентът Плевнелиев, макар и излъчен от ГЕРБ, започна да формулира и пропагандира в страната и чужбина своя линия по отношение на такава велика сила като Русия, с която решаваме важни за страната ни, а и спорни енергийни проекти, което принуди премиера да внесе необходима корекция, като заяви, че той самият не е такъв ястреб по отношение на Русия. Така че въпросът за синхронът между президент, премиер и парламент е сложен. Ще бъде винаги добре, когато в името на важен национален интерес съществува такъв синхрон- както неотдавнашното решение да се заплатят на Русия поръчаните реактори, за да не изплащаме безбожни ежедневни лихви. Но сигурно ще има моменти и когато президентът ще внесе коректив, като наложи обосновано вето.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
