На 27 юли БСП за пръв път от 15 години реално ще избира нов лидер. И друг път е имало надпревара за председателския пост, но резултатите винаги са били предизвестени. Заседанието на 48-ия конгрес няма да премине подобно на предишните - да се отчетем, да станем по-добри и да си стиснем ръцете. На форума ще има истински и тежък дебат за бъдещето на БСП. Всичко това говори, че от конгреса ще има категоричен политически резултат. Другият фактор, който влияе, са предсрочните избори. Решенията на конгреса пряко ще повлияят на резултата им на парламентарния вот.
В ръцете на червените делегати са кондицията, образът и отправната точка, от които БСП ще тръгне към изборите. Всички кандидати за лидер говорят за "каузата на партията", "истинската левица" "връщането на морала" - все неща свързани с единството и намирането на обща цел. Изглежда, че единството на партията е застрашено от разгръщащата се битка. Много деликатни са начинът, по който ще протече конгресът, и решенията, които ще вземе. В това състояние на партията не е сигурно дали вътрешната конкуренция няма да произведе нови разделителни линии, от които социалистите нямат нужда преди изборите.
Ако успеят да удържат силите, които усилват разделението, ще бъде плюс за БСП. Ако центробежните процеси надделеят и се стигне до конфронтация, това може да се окаже пречистващо за столетницата в доста по-дългосрочен план. Но в перспективата на изборите конфликтите няма да окажат положително въздействие.
Позицията на Сергей Станишев да се оттегли като председател, но да остане начело на "Коалиция за България" често се разглежда като непоследователна, но тя може да изиграе стабилизираща роля. Като началник на лявата коалиция Станишев може да се изяви като обединителна фигура, която да удържи единството. Неговото послание звучи приблизително: "Вие се борите за моето място на "Позитано", но аз съм шефът на левицата и ще контролирам този процес". В този смисъл Станишев още не е приключил ролята си в БСП. Със своите действия, формални и неформални, той ще повлияе силно върху избора на наследник. Най-силните претенденти за поста са няколко.
Плюсовете на Драгомир Стойнев са, че не е потомствен социалист и червен аристократ. Той притежава образа на модерен млад човек с европейско образование, гъвкав в своите политически виждания. Негово предимство е подкрепата на Станишев. От друга страна, той не е много популярен в БСП, не познава добре партията с нейните организационни механизми. Не е онзи партиец, не е "нашето момче" за твърдите социалисти. Корнелия Нинова е спорна фигура в соцпартията, доколкото нейната кариера не премина еднозначно. Плюс за нея е, че през последните години се наложи като едно от силните лица на БСП и е добре позната в партийните среди. Мая Манолова, освен че е шеф на Контролната комисия на БСП, добре познава вътрешните механизми и се превръща в сериозен играч. Но пък нейният публичен авторитет не е достатъчно безспорен и убедителен, че тя да бъде лидерът, който ще изведе БСП на нов път. Не е онази харизматична фигура, която дори чисто символно да произведе голямата промяна в левицата. Янаки Стоилов пък от 1991 г. насам имаше толкова възможности да се реализира на по-високо ниво, че звучи несериозно неговото име за пореден път да се върти в надпреварата.
Има един вариант, който би могъл да е ефективен за соцпартията - избирането на временен обединителен лидер, какъвто например е Стефан Данаилов, който да неутрализира вътрешните боричкания преди изборите. За кратко той би могъл да ръководи "Позитано" 20 с оперативен щаб или екип от лидери за няколко месеца до следващ конгрес. Този сценарий би бил най-добър за опазването на единството и знак, че БСП може да даде ново качество.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
