Този път време за махмурлук нямаше. Реалността избистри бързо замъглените мозъци на Острова и отне моментите на опиянението. Първо им се бръкна в джоба и започна трескавото споделяне на снимка на 20 пенса с надпис "Това е новата монета от 1 паунд". Едва тогава мисълта започна да си проправя път. Ами простете им, понеже не знаят що правят. Така се оказа. Голяма част от гласувалите за излизането на страната им от Европейския съюз британци трудно могат да обяснят решението си. Немалко изразиха съжаление от него само часове след успеха на допитването, вероятно защото попитаха Google за последиците от напускането на европейското семейство. Интернет търсачката обяви, че два часа след края на референдума на британска територия е имало 250-процентно увеличение на търсенето "Какво ще се случи, ако напуснем ЕС". По този въпрос британците трябваше да се осведомят, преди да пуснат вота си, защото излиза, че
не знаят за какво са гласували
Обясненията пред медиите потвърждават, че в повечето случаи далите гласа си в полза на развода с ЕС подценяват значението на допитването, не могат да обосноват адекватно действията си и нямат представа за собствената си реалност.
"Ако можех отново да гласувам, щях да избера да останем. Ето, сега съм шокирана първо от оставката на Дейвид Камерън и много се притеснявам да не загубя работата си", обясняваше объркано млада британка, чието интервю набра популярност в социалните още в европейския черен петък. Не бе единствената обаче.
"На 21 години съм. Повярвах на Дейвид Камерън, който неведнъж е казвал "Разбира се, че Великобритания може да оцелее извън ЕС, но въпросът е дали може да цъфти", казва Матю Смит. "Така че мисля, че трябва да рискуваме и поне да направим опит да променим бъдещето си", продължава той.
"Всъщност не гласувах за бъдещето си. Аз съм на 45, но реших, че решението ми е за доброто на 15-годишния ми син.
Тази държава бе поставена на колене
от различни правителства и това, че е част от ЕС спомага", казва на свой ред Саймън Джаксън.
"Гласувах за излизане от ЕС заради корумпираните европейски чиновници, смешните правила и търговски регулации, че дори и заради имиграцията. Всъщност обаче гласувах на майтап", обяснява без притеснения Патрик Гоуф. "Когато бях млад, през 60-те години на миналия век, страната ни беше едно по-добро място за живеене. Мисля, че и сега може да стане", добавя Пол Касъл.
Мненията затвърждават тезата, че европейските въпроси намират трудно отговорите си на референдуми. Примерите в историята са няколко. На 12 юни 2008 г. ирландците казаха "не" на Лисабонския договор, като още тогава бъдещето на Евросъюза беше поставено под съмнение. В крайна сметка Зеленият остров организира втори референдум и 16 месеца по-късно британските съседи дадоха зелена светлина на документа. Три години по-рано пък проектът за Европейска конституция удари на камък във Франция и Холандия пак по време на допитване в двете страни. Истерията около бъдещето на съюза продължи месеци, но в крайна сметка проектът беше преработен и получи името Лисабонски договор, който след ратификацията на тогавашните 27 членки влезе в сила.
Мераците за втори референдум във Великобритания с всеки изминал ден стават по-силни. Фактът, че много британски туристи срещат трудности с обмяната на лири в чужбина, само ще увеличи броя на желаещите да гласуват втори път. Та нищо чудно да се свика още един референдум, на който със сигурност сегашният резултат няма да се потвърди.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
