Бръмбарите превзеха нета

Тоталното следене прескочи от слушалките в световната мрежа

Бръмбарите превзеха нета | StandartNews.com

"Предложиха ми да подпиша разрешение за специални разузнавателни средства (СРС) по разследване срещу пътен полицай, който бил взел подкуп на магистралата. Абсурдно е да се хаби толкова скъп ресурс за подобно разследване и това е пример за проблемите с планирането в системата", заяви наскоро Цветлин Йовчев. Случката добре илюстрира, че у нас подслушването и следенето се използват за щяло и нещяло. Пак наскоро в София бяха разбити мрежи за скъпоплатени проститутки, чиито телефони месеци наред са били под контрола на специалните служби. Възниква основателно съмнение, дали целта е била само да се разкрие престъплението, или в същото време да се натрупат компромати за ударили го през просото хора от елита.

През годините подслушванията се развиват заедно с технологиите и стремително се разрастват с навлизането на мобилните телефони и интернет. През 2000 г. дадените от съдилищата в страната разрешения за използване на СРС са 4100. През 2008 г. броят им скача на 6000, през 2009 г. - 10 000, а през 2010 г. - 16 000. Миналата година са дадени 12 197 разрешения, от които близо половината - 5560, са издадени от Софийския градски съд (СГС). От тях 1094 подслушвания са поискани от прокуратурата, а останалите от МВР и ДАНС. Председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев наскоро обвини властите у нас в прекомерната употреба на бръмбари.
"Разследващите работят само с подслушване и свидетели, както през шейсетте години в Щатите са разбивали организираната престъпност", отсече върховният съдия.

Груев коментира, че у нас се слухтяло пет пъти повече от САЩ. Прибързаната оценка на шефа на ВКС бързо беше опровергана от гръмналия в световните медии скандал с Агенцията по национална сигурност (АНС) на САЩ и ФБР.
"Гардиън" публикува тайни заповеди и съдебни решения, които показват, че американският "Биг Брадър" знае всичко за всички нас и го пази. По силата на тайна съдебна заповед в Съда на външната разузнавателна служба (Fisa) по искане на ФБР мобилният оператор Verizon изпраща на службите ежедневна статистика за милиони телефонни връзки. Всеки ден АНС получава пълна информация за всички разговори в и извън САЩ, тяхната продължителност и местоположението на абонатите,

Агенцията няма достъп до самото съдържание на разговорите и е следяла само чужденци, увери президентът Барак Обама. Според "Уолстрийт джърнъл" освен Verizon, който има 121 млн. клиенти, ФБР и агенцията са получавали обширни данни и от другите два големи телекома - AT&T с 138 млн. абонати и Sprint с 55 млн.
Шокиращото е, че става дума за поголовно подслушване, докато съдът (Fisa) обикновено изисква предоставянето на записи, отнасящи се за заподозрени в тероризъм или шпионаж лица.

На практика Агенцията за национална сигурност, най-засекретената служба в Америка, събира пълно електронно досие за всеки човек по света и го складира в масивите в централата си в Форт Мийд, Мариленд и в центъра в пустините на Юта, който ще бъде официално открит през октомври. За АНС работят между 35 и 55 хиляди агенти, които се занимават с електронен шпионаж по цялото земно кълбо.

"Призма" и "Необятен информатор" са продукт на техните усилия през последните години да постигнат пълен надзор над социалните мрежи, търсачките и електронните пощи. Източници от агенцията твърдят, че от събраната в социалните мрежи и телефонните разговори информация се изготвят две хиляди поверителни доклада месечно. "Призма" е в основата на 77 хиляди разработки на американския шпионаж. Достъп до програмата имат и тайните служби на Великобритания, които също следят всеки британец или жител на Острова в реално време в интернет. Не е ясно дали останалите партньори на Вашингтон от НАТО са получавали макар и спорадичен достъп до масивите на интернет гигантите. Факт е, че всеки ден партньорските служби се обръщат с подобни молби до американските си колеги.

При разследване на престъпленията полицейските служби от цял свят се обръщат с искания към социалните мрежи и оператори на лични данни да им предоставят информация за различни заподозрени. Компаниите от лигата на Google и Facebook все по-често се съобразяват с молбите, но понякога своеволно ги отхвърлят. Ограничени са обаче възможностите на националните специални служби за достъп до големи масиви и електронно следене. Например нашите "закрилници" в МВР и ДАНС по-лесно могат да получат достъп до нечия електронна поща, ако тя се държи от български оператор, но не и от Google. Например, имейлите на подсъдимите за проповядване на салафизъм родопски имами в Пазарджик, които са разбити от спецслужбите, до един са били в abv.bg.

Затова в България (поради известното изоставане от технологиите на властите) личният живот си остава далеч по-неприкосновен, отколкото в най-развитите "западни демокрации", където повсеместното наблюдение, следене и контрол придобиват непредвидени дори от Оруел измерения. 12-те хиляди подслушвания у нас са притеснителни, но какво да кажат американците, чиито телефони поголовно са контролирани.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай