Светият синод поиска негови представители да участват при разглеждането на законопроекти, свързани с образованието, културата, здравето, морала (каквото и да означава това!) и други подобни сфери на духовното. Не че и досега това не ставаше, като се признава и в посланието, отправено от архиереите до председателя на парламента Цецка Цачева. А конкретният повод е законопроектът за предучилищното и училищно образование, който не бил изпратен за становище на Св. синод на БПЦ, нито пък са поканени негови представители на обсъждането му на първо и второ четене в заседанията на постоянната Комисия по образованието и науката.
Позицията на Българската православна църква е по принцип правилна и заслужва адмирации.
Тя е доказателство, че наистина Светият синод окончателно се е отърсил от тоталитарната дрямка, за които доскоро справедливо бе обвиняван от критиците си, и все по активно заема позиция по всички въпроси, свързани с нашето обществено битие.
Както впрочем го е правила винаги в най-трудните години за нацията през миналото. А в случая за учебното съдържание на книжките за най-малките ученици нейните притеснения са съвсем разбираеми. След като така и не се реши въпросът с въвеждане на вероучение в училищата, поне да не се прокарват нехристиянски религиозни внушения. Но така поставено, искането поражда доста проблеми.
Първият е чисто юридически. Съгласно член 13 от Конституцията вероизповеданията в Република България са свободни, а религиозните институции са отделени от държавата. Наистина в същия този член върховният закон обявява, че традиционна религия в Република България е източното православие. Приетият през 2002 г. закон за вероизповеданията потвърждава този исторически факт, но без да дава някакви специални привилегии на БПЦ. Какъвто впрочем е конституционният статут на всички "исторически" за съответната страна църкви в Европа. Но може би фактът, че и държавата, и частни лица отделят все повече средства за строеж и ремонт на църкви и манастири и че няма официално събитие без присъствие на духовник от съответстващия на събитието ранг, подхранват законодателните претенции на синода.
Вторият деликатен момент е, че ако одобрението - или неодобрението - от страна на БПЦ на даден закон стане институционализирана практика, това неизбежно ще предизвика критики от Брюксел. Който води десетилетни битки, за да се пребори със специалния статут на православната църква в Гърция, чиито синодални решения имаха силата на държавни закони.
Но най-опасен е третият проблем. Че ако така се поставят нещата, претенции към законодателството веднага ще предявят и другите вероизповедания, и по-точно мюсюлманското.
Което вече наистина може да предизвика непредвидидуеми ситуации в контекста на глобалната геополитическа ситуация.
Така че нека нещата останат такива, каквито са. Нека Църквата защитава Божиите закони - който има уши, да слуша. Но земните принадлежат на кесаря, т.е. на светските власти. А дали са решили правилно, за това всеки ще отговаря един ден пред Господа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
