Справяне с бедността, растеж на икономиката, образование и здравеопазване са приоритетите в проектобюджета за 2014 г. Изпълними ли са разчетите за повече пари в хазната и какво трябва да направи държавата, за да "събуди" икономиката, коментират шефът на Българската стопанска камара Божидар Данев и депутатът от "Коалиция за България" Румен Гечев.
Божидар Данев,
председател на Българска стопанска камара
Първото изключително радостно нещо в проектобюджета за 2014 г. е, че основният приоритет е образованието. Това е чудесна новина, защото не бихме могли без образована нация нито да усвояваме инвестиции, нито да разкриваме качествени и устойчиви работни места. Второто, което за нас от БСК също е положително, е ограничаването на финансирането на държавната администрация. Съкращенията на чиновници категорично ще доведат до икономии. Доколкото разбирам, намерението на правителството е да има съкращения на агенции, след като се направи преглед кой какво е вършил и дали е било ефективно. Тоест внимателна оценка на работата на администрацията. Но засега говорим само за изявление на министър-председателя, което се тиражира в общественото пространство. Ние не сме получили проект или друго потвърждение на думите му. Предвиденото увеличение на приходната част в бюджет 2014 с 1% от БВП в сравнение с 2013 г. е напълно реализуемо, тъй като огромни обеми от ДДС са скрити.
Огромни са също така обемите на контрабандата и това е добре известно в публичното пространство. За съжаление голяма част от населението ни е в сивия сектор по отношение на здравните вноски и социалните осигуровки. Това изисква много сериозна работа на Националната агенция за приходите, защото тези пера са в нейните пълномощия. Това е ключов момент, ако искаме да има достатъчно средства и за образование, и за социални помощи. Разбира се, могат да се направят различни подобрения и в социалната система. Да се надяваме, че и това ще се случи, защото в момента в социалната система има изключителни разходи, без да има ефективност.
Основният риск за изпълнението на проектобюджет 2014 е преди всичко развитието на европейската икономика. Ако тя излезе от стагнационната ситуация и преодолее последствията от икономическата криза, няма да има проблем да бъде изпълнен този проектобюджет. Другото условие за изпълнението му е подобряване ефективността на националните служби. Главното, което трябва да се постигне чрез новия проектобюджет, е свързването на финансовите потоци, така че да не се спира усвояването на инвестиционните средства. Тоест публичните инвестиции да бъдат гарантирани.
защото без тях не може да има разкриване на нови работни места и битка с безработицата, която е основен проблем на нашето общество. Не бива да забравяме, че всеки растеж е прогноза. А заложеният растеж в новия финансов план фактически е основан на прогнозата за възстановяването на Европейския съюз. И на това, че правителството се надява с плащанията към бизнеса да се оживи малко и българският бизнес, който до момента кредитираше бюджета. Най-основното е премахването на неравнопоставеността на бизнеса, защото бизнесът в сивия сектор е неравнопоставен и с него няма конкуренция. Контрабандата е мачкане на българския бизнес. Контрабандата убива българското земеделие, българския производител на месо и хранително-вкусовата ни промишленост, а оттам се натоварва и туристическият ни сектор, защото цялата икономика представлява "скачени съдове". Трябва да се предприемат драстични мерки спрямо контрабандата, но в нейния широк смисъл, а не само по отношение на акцизните стоки - горива, алхокол и цигари.
Румен Гечев, депутат от "Коалиция за България"
Бюджетът за 2014 г. е построен върху макрорамка, предвиждаща ръст от 1,8%. Разчетите на този растеж се основават върху тенденциите на вътрешното търсене, съотношението между спестявания и инвестиции и възможностите за износ. Взети са предвид и прогнозите за развитието на ЕС и на световната икономика. От точността на този процент /1,8/ ще зависи в каква степен ще бъде изпълнен бюджетният план и по отношение на бюджетния дефицит, който е предвиден да бъде 1,8%. Това е много важно послание - за тази година дефицитът е 2 % от БВП. Искаме да дадем сигнал, че движението е към намаляване на бюджетния дефицит. То ще дойде от два фактора. Първо, увеличението на БВП, където едни и същи разходи при по-голям БВП имат по-нисък дял. Второ, свиване на разходите и подобряване на финансовата дисциплина най-вече от отделните министерства. На практика всички министерства, без тези на социалната политика и на образованието, са с намалени разходи.
Според нашите разчети средствата ще стигнат за повишаването на социалните разходи и, на първо място, на пенсиите според швейцарското правило.
Най-големият риск пред изпълнението на бюджета винаги е свързан с очакванията за икономически растеж. Независимо за коя страна става дума, ако реалният растеж е по-висок от заложения в бюджета, е добре. Но ако е по-нисък, това създава проблеми, тъй като няма да се съберат предвидените приходи. Това ще доведе до необходимост от актуализация на бюджета.
Заложеният ръст от 1,8% отразява и увеличението, макар и символично, на европейската икономика. Оживлението е видимо особено при стопанствата на някои наши основни партньори като Германия. Има обнадеждаващи симптоми и за българската икономика - наблюдава се например леко увеличение на търговията на дребно, което е много сериозен показател. През втората половина на 2013 г. държавата направи всичко възможно да се разплати с фирмите и с общините - това също ще повлияе положително върху растежа. Предвиждат се и други мерки - работим върху нов закон за държавната Банка за развитие и възнамеряваме в трезора да създадем сериозни фондове за стимулиране на българския износ и гаранции за този износ, което също би подпомогнало растежа, основан върху експорт.
Разликите между новия бюджет и модела "Дянков" от последните години са много съществени. Първата разлика е, че при управлението на ГЕРБ бяха замразени всички доходи - пенсии, майчински, заплати в държавния сектор. Сега доходите се размразяват и се провежда политика на тяхното умерено и постепенно увеличение. Нарастват разходите за обществения сектор, който пък влияе и на частния сектор. На фирмите се помага и чрез навременното разплащане на ДДС и на задълженията на държавата. По този начин държавата провежда политика на стимулиране на съвкупното търсене. Чрез Банката за развитие ще се стремим и към стимулиране на другата страна на пазара - съвкупното предлагане.
Предвидили сме средства и за изплащане на външния дълг, чиито падежи настъпват през 2014 г. За тази цел ще ни е нужно и външно финансиране. На България ще бъде по-изгодно да обслужи дълга си чрез вземане на нов кредит от външни източници, без да се натоварва вътрешнобанковата система. Според разчетите на МВФ взимането на нов дълг за погасяването на стария не представлява проблем за макроикономическата рамка. Все още не е ясно какъв кредит ще бъде нужен, но според мен става дума за 600-700 млн. лв.
Записа Михаела БЛАГОЕВА
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
