В началото на работата на това правителство, което се зае с реформата в енергетиката, по време на дебатите за нужните промени категорично се наложи общото становище, че всеки във веригата производство-пренос-разпределение-потребление на електроенергия трябва да понесе своя дял от тежестта по намаляване на дефицита в НЕК. Няма две мнения, че тя трябва да бъде спасена като основен играч в енергетиката. Законът за енергетиката, който влезе в сила от 6 март, въведе такива правила в производството и изкупуването на електроенергия от високоефективното комбинирано производство на електро и топлоенергия, които в голяма степен ощетиха производителите на високоефективна електроенергия. Нищо странно няма в това, че някой субект от енергийния пазар понася несгоди или известни затруднения, за да може да бъде изпълнена крайната цел. Цените на тока, които в своето предложение КЕВР определи, имат два елемента. Единият - цените за битовите потребители, и другият - цените за бизнеса.
По отношение цените за битовите потребители КЕВР направи леко повишение, но те са в поносимите граници. Двата процента средно повишение на цените са съизмерими с инфлационния индекс, който ще заличи това нарастване в бъдеще, а и предстои увеличение на пенсиите и минималната работна заплата. Всеки, който спекулира с темата и казва, че тези 2% ще отиват в електроразпределителните предприятия, всъщност не се отнася коректно към действията на КЕВР. Различна е ситуацията с цената на електроенергията за бизнеса. Има едно неразбиране всеки по веригата да понесе своя дял в неудобствата за възстановяване на енергийната сигурност на България. Големият бизнес се представлява от предприятия, които са пряко присъединени към производителите и не преминават през ЕРП-тата. Те не ползват ток от енергийния микс, който формира цената на тока към населението. До настоящия момент заплащаха само такса пренос и минимална такса задължения към обществото и за това разликата между цената, на която купуваха електроенергията от производителя и крайната им цена, беше някъде около 19 лева. Според КЕВР сега всички в България трябва да бъдем равнопоставени спрямо условията, при които купуваме и продаваме електроенергията. Това означава, че предприятията, които са пряко присъединени, трябва също да плащат като всички останали потребители такса задължение към обществото в пълния й размер.
Населението 100% поема своя ангажимент и плаща за стимулиране на определен вид производства на електроенергия. Бизнесът до настоящия момент не заплащаше тази цена. Ако започне да го прави, ще поеме върху себе си част от тежестта. В противен случайа около 300 млн. лв. няма да влязат като приходи в НЕК. На пръв поглед бизнесът има своето основание, но в същото време реформите изискват всеки да поеме своята тежест. По-скоро въпросът, на който трябва да обърне внимание бизнесът, е до каква степен се използва ефективно електроенергията, която купува. Силно казано е, че ще бъде съсипан определен бизнес. Тезата, че бизнесът, който основно произвежда за експорт, ще стане неконкурентоспособен на този в чужбина, който произвежда аналогични продукти, не изглежда убедителна. При сравнително евтината работна ръка в България, при въпреки всичко сравнително евтината електроенергия и намирането на ефективни решения за енергоемкостта, бизнесът ще остане конкурентоспособен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
