Пътят към ада е постлан с добри намерения. Само така може да се коментират с едно изречение внесените поправки в Закона за вероизповеданията. Днес всички говорят за европейско законодателство, за либерални принципи и за свещените права на човека. Само дето май свещениците не са "свещени". Поне така излиза от идеята трудовите спорове между духовниците да се разглеждат в рамките на съответното вероизповедание. Което автоматично превръща и православните отчета, и мюсюлманските им колеги, в крепостни селяни на владици и мюфтии. Всичко това в началото на ХХ век! Слава Богу, че поне католическите кюрета и протестантските пастори си имат свой ред и не ги засягат подобни законодателни безумия.
Това обаче е най-малкият проблем - станал си поп, ще слушаш владиката. Големият проблем ще възникне, ако поправките се приемат в сегашния си вид и върнат храмовете, които сега са културно исторически паметници и се намират под особен режим на съответните вероизповедания.
По принцип това наистина ще изчисти куп наследени от соца правни абсурди. Като този, че дори патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" в момента е ничия от правна гледна точка. Но покрай сухото гори и суровото.
Светият синод например отдавна има аспирации към Боянската църква, Земенския манастир и други подобни оцелели през хилядолетията древни обители. Формално има право - храмът Господен трябва да принадлежи на Църквата и Божия народ, и в него да се свещенодейства. Само че в случая става въпрос и за символи на българската история, които се налага да са на специален режим на съхранение. За да останат фреските на гениалните ни средновековни майстори за поколенията.
Да си представим, че синодът си върне Боянската църква. И веднага тълпи от сноби ще се наредят на опашката за венчавки, кръщенета и опела. Готови да заплатят четирицифрени суми за ритуала. В резултат димът от свещите и изпаренията от човешките тела ще заличат за нула време образите на деспот Калоян и Десислава - почти единствените ни исторически лица от Средновековието, за които имаме и някаква визиаулна представа. Същото важи и за другите подобни църкви.
Поправките визират и мюсюлмански имоти. Става дума за джамии, които отдавна не са действащи. Просто защото във въпросното селище днес не живеят последователи на Пророка. Вносителите на законопроекта би трябвало да са малко от малко наясно с материята - изоставена джамия вече не може да бъде храм. Ако трябва, се строи нова такава. Столичните мечети например са били изоставени още през 1858 г., след голямото земетресение, което срива минаретата им. Това важи и за Буюк джамия, където днес е Археологическият институт и музей на БАН. И която отдавна е обект на неприкрити мераци на Главно мюфтийство. Аз лично бих запитал - защо още стои изоставена и рушаща се джамията "Ибрахим паша" в Разград - един истински шедьовър на ислямската архитектура от ХVII век? И къде отидоха парите от основаната специално за реставрацията й фондация? Още повече че в градът живият достатъчно мюсюлмани. За разлика от Кюстендил и Самоков. А и въпросът с подобни имоти е изяснен още през 1909 г. в една българо-турска спогодба.
А най-страшното, което може да се случи заради калпавия проектозакон, е да вкараме двете основни вероизповедания в конфликт от сорта на чии е бил изначално даден храм - християнски или мюсюлмански? Защото на Балканите винаги от църква се е правило джамия. И обратното.
Така че нека подобни обекти си останат под ведомството на Министерство на културата или общините. Истински вярващият човек може да общува с Бога и насаме.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
