Предпоставките за интеграция са добри, но въпросът е да използваме този шанс. Това сочат резултатите от изследване за бежанците, представено от Висшето училище за медийни науки, комуникация и икономика в Берлин.
По главните политически, социални и културни въпроси участниците в него застъпват възгледи, които са несъмнено в съгласие с действащите в Германия норми: 95 на сто от анкетираните, завършващи висше образование, и 80 на сто от бежанците с гимназия безрезервно приемат демокрацията като ценност. В групата на мигрантите без образование едва всеки трети цени демократичните норми. Повечето от тях обаче не са по принцип срещу тях, а просто нямат ясно изразено отношение. "Не знам" е най-честият отговор на въпроса за отношението им към демокрацията.
Само че онова, което мигрантите разбират под "демокрация", клони всъщност много повече към консервативните и десните схващания в Германия. Две трети от участниците в изследването са съгласни например с твърдението, че лидерът управлява в името на всеобщото благо. Мнозина са убедени също така, че поддържането на правото и реда оправдава насилието, и че критиката срещу политиците е недопустима. "На въпроса дали е допустимо хора на изкуството да критикуват или да осмиват политици, много мигранти отговарят: за Бога, това в никакъв случай", казва ректорът на Висшето училище за медийни науки, комуникация и икономика Роналд Фрайтаг.
Изводите от изследването разсейват съмнението за религиозен фанатизъм сред мигрантите. Според 87 на сто от анкетираните, религията е частна работа. 65 на сто смятат, че религията не би следвало да забранява консумацията на алкохол, а 52 на сто са за това вярващите да могат да сменят вероизповеданието си. Огромни предубеждения има срещу хомосексуалните: само 11% от анкетираните са посочили, че не биха имали нищо против, ако съседите им са хомосексуална двойка, а на почти всеки втори му е все едно какъв съсед ще има.
Като цяло резултатите от анкетата дават повод за оптимизъм, посочва Роналд Фрайтаг. "Сред мигрантите се наблюдава голяма готовност да се приобщят към Германия. Те желаят контакт с германците и много искат да изучават немски", посочва той.
Най-важният извод от изследването е ясен: добрите предпоставки трябва да се използват - включително като се поощряват връзките между демократично настроените "стари" мигранти и новодошлите. Тези контакти са може би най-ефикасният инструмент за политическо и културно приобщаване на мигрантите.
В известен смисъл обаче времето изтича. Само преди дни председателят на Службата за защита на конституцията Ханс-Георг Маасен предупреди, че салафисти се опитват да вербуват бежанци. "Загрижени сме, че салафисти и други ислямисти вербуват за своята кауза в бежански лагери в Германия. Имаме сведения за 340 такива случая, а много вероятно е да са повече", заяви той пред ДПА.
За да се пресекат тези опити, бежанците трябва да бъдат интегрирани колкото се може по-скоро в обществото. "Трябва да съумеем да ги приобщим към нашите ценности", изтъква Фрайтаг. Това е най-лесно постижимо при децата на бежанците. "Те ходят на училище, бързо ще научат немски и бързо ще се интегрират", посочва той. Най-голямото предизвикателство обаче е приобщаването на възрастните. "Ако не успеем да интегрираме това мнозинство, все едно че нищо не сме постигнали. Защото тогава ще възникнат паралелните общества, които на всяка цена искаме да избегнем", обобщава Роналд Фрайтаг.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
