Какво политическо наследство ни завеща 2015 г.? И кои ще са най-големите предизвикателства пред България, Европа и света през новата година? На старта й "Стандарт" ще ви предложи анализите на водещите политолози, социолози и икономисти. Днес продължаваме с прогнозата на социолога от "Галъп" Живко Георгиев.
РБ ще е кентавър до изборите, само чудо ще възкреси БСП
Живко Георгиев,
социолог
В политически план 2015 г. не ни поднесе сензационни развития. Живеем в политическо настояще, което очевидно няма да стане минало. Не успяхме да решим нито един сериозен за политическата ни система проблем. Показаха го и местните избори, които протекоха по недобър, но обичаен начин за нашите географски ширини. Станахме свидетели на течове от информация, които показаха, че все още не сме правова държава и са твърде много механизмите, с които се успява да се влияе върху съдебната власт у нас. В този макрополитически план нямаше нищо ново. Последният месец от 2015 г. поднесе някои любопитни събития на партийната сцена. Имам предвид разводът между ДСБ и ГЕРБ и най-вече събитията в ДПС. Едва ли обаче ще запомним 2015 г. с някакви нови и оптимистични тенденции в сферата на политиката. Живеем в едно безкрайно политическо настояще. Ето защо от новата 2016 г. можем да очакваме достойно да продължи старата 2015 г. Не виждам тенденции в оптимистична посока. Най-вероятно ще станем свидетели на
всевъзможни преформатирания на управляващото мнозинство
Има кризисни тенденции в Реформаторския блок (РБ), Патриотичния фронт (ПФ), а и не е ясно и как последните събития, свързани с ДПС, ще повлияят във вътрешнополитически план. Така че, правителството има парламентарен потенциал да продължи своето съществуване. Но не е изключено и все по-вероятно става да има предсрочни парламентарни избори през 2016 г., които най-вероятно ще бъдат съчетани с президентския вот.
ДПС ще се върне към онзи стил на политическо поведение, който беше характерен в силните периоди на партията. Основното, което очаквам, е по-голяма независимост от Ердоган и Турция. Но не и сериозно разцепление в ДПС. Вероятно ще се появи нов политически субект - от типа на тези, които имаше през последните 10 г. Няколкократно ДПС излъчваше малки политически субекти, но не мисля, че разцеплението в партията ще бъде по-голямо, отколкото е било преди. Дори е силно да говорим за разцепление. Най-вероятно ще наблюдаваме връщане на ДПС към политическата линия, която задава формалният лидер и създател на движението Ахмед Доган.
Възможно е РБ, в светлината на евентуални предсрочни парламентарни избори и на президентските избори, да запази съществуването си в този формат и да продължи да бъде своеобразен политически кентавър – от една страна, партниращ с ГЕРБ, от друга – с опозицията. Но не очаквам събития, които да направят реформаторите по-значими, отколкото се показаха на предишния парламентарен вот. РБ е
особен политически брак
по принудакойто им осигурява единствената формула за парламентарно присъствие. Но не виждам истинска спойка между автономните субекти в РБ. Реформаторите ще продължат да съществуват в този си вид поне до следващите избори.
БСП продължава да е в тежка ситуация. За жалост, трябва да се случи чудо, за да получи левицата нов импулс за развитие, а нищо поне засега не предрешава подобна съдба. БСП продължава да има същите проблеми, каквито имаше преди 10 г., но те непрекъснато се задълбочаваха. Те са много по-дълбоки от проблема с лидерството, със състоянието на структурите и с вътрешното единство.
Глобалните проблеми на БСП са от сферата на идеите. Соцпартията не намери подходящ набор от каузи, които да я отворят към младата активна и лявомислеща част от гражданското общество. Голямо постижение за БСП ще бъде, ако успее да запази позицията си на втора политическа сила. А лечебната терапия за партията предполага минимум 3-4 г. Засега резките движения са толкова рискови, колкото липсата на всякакви движения.
ГЕРБ е в най-добра кондиция от всички политически партии, освен това има целия наличен ресурс, с който може да разполага една политическа сила в български условия – властови, финансов, вкорененост в местната власт, добре функциониращи структури. Проблемът на ГЕРБ, който поради значимостта й се превръща и в проблем на България, е липсата на идеи за промени, които да гарантират решаване на натрупаните през последните 25 г. проблеми в десетки области, както визия за бъдещето на страната ни. Въпреки че няма абсолютно мнозинство, ГЕРБ е доминираща политическа сила, но не видяхме, за жалост, нищо, което да ни вдъхне надежда, че в герберите е бъдещето на България.
Едно от малкото щастливи събития през 2015 г. е, че България не се превърна в привлекателен център за бежанския поток. Представете си, ако тези 800 000 бежанци, които минаха през Гърция, бяха минали през страната ни – тогава не знам дали щеше да има България. Разбира се, в доста умерен мащаб, мигрантите остават риск за България. Но най-големият риск за нас е липсата на капацитет за суверенно поведение в този сложен геополитически контекст. Политическият ни елит не е единен. Ежедневно ставахме свидетели на непремерени изказвания на лидери на значими партии. Слава Богу, че в света има далеч по-големи дразнители от позициите, които могат да бъдат чути в България. Страната ни загуби шанса да бъде един от факторите за развитието на Балканите. Ние сме периферия и консумираме само взети от другаде решения. Показахме, че не сме способни да построим автономна външна политика. На нас нещата ни се случват, не ги правим ние самите.
Отношенията между Русия и Турция са достатъчно обтегнати и затова не очаквам ескалация на напрежението помежду им през 2016 г. България преди всичко не трябва да допуска прекалено значима роля на Ердоган и на Турция в развитието на политическите процеси у нас и на Балканите. Москва е по-прогнозируем политически субект, отколкото Анкара. В конфликта Турция-Русия ние вече сме избрали страна, защото сме в ЕС и НАТО. Но не бива, докато в съседката ни управлява Ердоган, да допускаме тази негова политика със силна експанзия и интереси към Балканите, да се оказва решаващ фактор. Много е пресилено Турция да ни бъде учител по евроатлантизъм. Тя е най-лошият учител в подобен тип политика. Ако трябва да избирам между Доган и Ердоган, избирам Доган. При всички случаи, това е по-вярната като идеи посока.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
