Чавдар Стоянов, гл. ас., доктор по европейско и международно наказателно право
Проблемът за бежанската вълна, която ни залива в последната година, придоби фрапантни измерения и постави на дневен ред редица опасности, които нямаме право да премълчим. Това, което ДАНС многократно посочи, отговаря на истината и поражда сериозна обществена дискусия - заедно с бежанците съществува реална опасност в България да се инфилтрират редица терористи, представители на радикални групи, с непредсказуеми последици за националната сигурност. Проблемът за бежанския поток е свързан и с трафика на хора. Когато на наша територия влезе бежанец, той спокойно може да твърди, че 5 лица, които идват с него, са съпругата му и трите му деца, например. Проблемът е значим и категорично е оправдана обществената чувствителност към темата. Бежанският поток би допринесъл за засилване на възможностите на наша територия да проникнат и разузнавателни агенти на чужди държави и служби. Бежанското нашествие в известен смисъл представлява и форма за заобикаляне на правото. Всички, които пристигат, казват, че са бежанци. Но голяма част от тях са емигранти, бягащи по чисто социални и икономически причини. А България им гарантира всевъзможни свободи, като по този начин се изопачава и заобикаля правото.
В Европейския съюз проблемът е разнопосочно разглеждан, но не е така остър поради чисто географски причини. Върху най-бедните държави - България, Малта и други, пада основната тежест за справяне с бежанските предизвикателства. Затова и голяма част от българското общество отказва да бъде в значителна степен солидарно. Оказва се, че ние не сме готови - практически и цивилизационно - да се справим с този проблем. Това е проблем за интеграцията на мюсюлмани, проблем, носещ много неизвестни и криещ последователно разположени във времето рискове. От европейска гледна точка вярата няма никакво значение, но при нас се наслагват исторически обременености.
Нашето бежанско право е добре хармонизирано в тази област. България се стреми да приложи европейските стандарти. Неправителствени организации и юристи протестират за срока за регистрация на бежанците. Вероятно имат право - не може да има неустановени и неидентифицирани лица. Усилията на МВР и ДАНС дават резултат, защото са последователни, координирани и до този момент успяват да отблъснат най-сериозните предизвикателства, но обстановката очевидно се усложнява. Заслужава внимание тезата, че бежанците трябва задължително да учат български език, ако искат да останат на наша територия и да бъдат полезни. Но вероятно те нямат намерение да го правят - или поне голяма част от тях. Съществува частичен синхрон между нормите на международното хуманитарно право и бежанското право, като можем да твърдим, че нормите на второто дава по-голяма защита на правата на личността. Хуманитарното право е сурово право, действащо преимуществено в условията на остри военни конфликти и усилваща се конфронтация. Към настоящия момент България не изпълни всички ангажименти в областта на европейското право, засягащи проблема с убежищата и бежанците. Съществуват две директиви - едната е въведена, другата - не, защото в известна степен се явява спорна.
България се отнася с максимална степен на разбиране към драмата на тези хора, но наред с чисто хуманитарния елемент съществуват и много сериозни опасности, засягащи сигурността. Българските политици трябва да тълкуват съобразно най-високите критерии за защита на бежанците европейските правни норми. Очакванията за новото правителство са да подходи отговорно към проблема, давайки си ясна сметка за неговата острота и значимост. От решаването му бихме спечелили всички.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
