Лукан Луканов, председател на съюз "Произведено в България"
Шенген е малък град в Люксембург, но за повечето българи това означава гранични гишета без опашки на аерогарите и преминаване на сухопътните граници със 100 км/ч. За българския бизнес обаче той има допълнителни измерения. И гражданите, и бизнесът у нас трябва да са наясно, че Шенген всъщност е геополитическа проекция на физическите и икономическите граници на интересите на големите европейски държави. Шенген е инструмент за конкурентоспособност за бизнеса на богатите държави. Има нещо символично във факта, че споразумението всъщност е подписано на борда на кораб на река Мозел, в смисъл за динамиката при прилагането му.
С настъпването на сирийската криза се оказа, че Шенген може да се използва като законово средство за прехвърляне на проблема с бежанците в периферията на Европейския съюз далеч от Германия, Франция и Холандия, което си е пак икономика. Съвсем не случайно именно тези държави блокират България вече две години, но с други аргументи. Има обяснимо съвпадение между разрастването на сирийската война и бежанците и увеличаване на противниците на България за Шенген. Затова днес или утре, когато сирийските емигранти станат повече от 10 000, е ясно, че за страната ни няма средносрочен вариант за Шенген.
Приемането на България сега би означавало бежанците да се разселят моментално в споменатите държави. Богатата Европа не ги иска, но не може да го каже. Вместо това изместват шенгенската граница с вечните аргументи за корупцията и правовия ред. Не че нямат основания, но в Европа образът на България е удобен за техния замисъл. Важното е сирийците да стоят далече. Това е основният проблем, който спира България за Шенген. Страната ни е жертва на обстоятелствата, но това не е повод Европа да я превърне в концентрационен лагер за сирийските бежанци. ЕС не иска още една шенгенска граница с Турция. Но нека тогава да кажат ясно - не ви приемаме, за да имаме буферна зона, но заслужавате уважение и финансови компенсации за проблемите, с които ще живеете дълго време.
България не трябва да плаща цената на европейския егоизъм, лицемерие и показна загриженост. Никакви милиони от Европейския съюз и българския бюджет не могат да решат човешкия проблем на бежанците в България. Те са в капан, точно както и държавата ни в близък и вероятно средносрочен план.
На този фон изказването на външния ни министър Кристиан Вигенин, че Шенген не е толкова важен за българите, защото те и сега пътуват свободно, е знак че държавата ни ще се примири с това, което ни налагат другите.
Тези, другите, съвсем не са само големите европейски държави. Турция с пасивното си и безучастно поведение е на път да ни направи съседи със Сирия. В граничните й райони с България вече има икономически подем от парите, които бежанците плащат на местните трафиканти. Гърция издигна стена на турската граница и затвори морската, без оглед на конвенцията за бежанците. Но това е шенгенска граница и там явно трябва и затова може. Румъния връща през Дунав успелите да го преминат. Сърбия ще прави същото. Рисковете да плащаме сметката на всички наоколо са реални. Тези, които ни спряха за Шенген, трябва да приемат бежанци от нас. Така ще се сложи край на демагогията. Паралелно с това вече трябва да се вземат мерки за интеграцията на тази част от бежанците, които имат нужните умения и езикова подготовка. На тези, които могат да работят, трябва да им се даде законова възможност и българският бизнес ще се възползва. И разбира се опцията Шенген като еманация на т. нар. европейска солидарност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
