Свалянето на руски боен самолет от Турция, за който Анкара твърди, че е нарушил въздушното й пространство след 10 предупреждения, е изключително опасен момент в продължаващата вече 4 г. сирийска гражданска война. Но в контекста на затоплянето на дипломатическите отношения с Русия и непредвидимите рискове при ескалация на напрежението западните съюзници на Турция вероятно ще подходят към случая с особена предпазливост. Криза като тази бе неизбежна. През октомври Турция няколко пъти се оплака от многократни нарушения на въздушното пространство от руски бойни самолети, което накара НАТО да излезе с официален протест. По-късно съобщи, че е свалила чужд самолет и в настъпилото огромно напрежение, когато се смяташе, че това е руски изтребител, се оказа дрон. В последните седмици, когато небето над Сирия е препълнено с руски, сирийски, американски, френски, британски, канадски и арабски бойни самолети, се създаде ситуация, в която лесно може да избухне в криза. В края на октомври САЩ и Русия договориха мерки за сигурност на полетите, включително директна наземна комуникация по всяко време на денонощието, но такива не са приложени при взаимодействието между Москва и Анкара.
Изключително важно е цялата картина да бъде видяна в перспектива. Това няма да е първият път, когато руски самолет е свален от самолети американско производство - или обратното, при който няма да избухне Трета световна война. Пакистански F-16 свалиха множество съветски самолети в края на 80-те по време на тогавашната война в Афганистан. Връщайки се по-назад, RU-8 Seminole на американската армия, летящ от Турция, бе свален над Армения, която тогава бе част от Съветския съюз. Най-знаменитият инцидент, разбира се, е свалянето на американския шпионски самолет U2, пилотиран от Гари Пауърс от ЦРУ през 1962 г.
Сегашният случай обаче е първият от края на Студената война, в който страна член на НАТО сваля руски боен самолет. Въпреки настояването на Турция, че е била в правото си да стреля в своето въздушно пространство след неколкократните инциденти миналия месец, партньорите й в НАТО ще предпочетат да се фокусират върху деескалация на напрежението. Отношенията между Запада и Русия леко се затоплиха, макар че би било преждевременно да се говори за сближаване. След терористичните атаки в Париж на 13 ноември френският президент Франсоа Оланд обяви намерението си за среща с Владимир Путин с цел формиране на "голяма коалиция". US президентът Барак Обама разговаря с Путин, демонстрирайки видимо по-приятелски жестове. Многостранните преговори във Виена за сирийската криза приключиха с умерен напредък към постигане на сделка за мир. НАТО със сигурност ще излезе с нова протестна нота за явното нарушаване на турското въздушно пространство, но западните съюзници на Турция ще бъдат внимателни да не рискуват дипломатическите постижения с Москва, притискайки я прекалено силно.
Какво ще направи сега Русия? Както всеки друг лидер, Путин е под натиск да отговори. Но е възможно категоричните твърдения на Москва, че самолетът й е бил в сирийското въздушно пространство - независимо от изявленията на Турция за обратното, подкрепени с доказателства от радарите - да позволят да се постигне съхраняващ престижа компромис, като Путин насочи своя гняв към сирийските бунтовници вместо към Турция. Много зависи и каква ще е съдбата на двамата руски пилоти. Турското правителство поддържа близки връзки с туркменските общности и бунтовници в Северна Сирия и може да използва своето влияние, за да осигури освобождаването на единия пилот и предаването на тялото на загиналия. От друга страна, Ердоган е резонно да се запита защо трябва да прави такъв жест към страна, която продължава да нарушава безнаказано турското въздушно пространство, само за да гарантира дипломатическия процес за Сирия, на който той, като отявлен противник на Башар Асад, гледа със скептицизъм. Москва и Анкара най-вероятно ще избегнат спирала на конфликта заради този инцидент, но основната причина за него ще остане и подобни епизоди ще се повторят, ако Русия не осъзнае, че рискованите военни провокации на границите на НАТО са безразсъдна и игра. Сегашната криза в Близкия Изток поставя световните сили в ситуация, наподобяваща най-много войната в Косово през 1999 г., но по далеч по-опасен начин. Войната в Сирия генерира не само огромни бежански потоци и е инкубатор на най-мощната терористична група в света, но и арена за традиционно международно съперничество.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
