Европа има нужда от оптимизъм и реализъм, за да се справи
Трябва да се говори и с Русия за постигането на политически решения за конфликтите в Близкия изток и Северна Африка
Ексклузивно за "Стандарт"
Какво дължим на застрашените от войната и насилието? Какво и колко понасяме? Кога са достигнати пределните граници на издръжливостта? Всеки от трите въпроса е оправдан. Ако обаче дебатът се развива само между преувеличените от медиите тези "Ще успеем" и "Лодката е напълнена", тогава съществува риск бежанският въпрос да разкъса нашето общество. Нуждаем се от откровена дискусия за реалните възможности за справяне със ситуацията. В интерес на искреността са необходими няколко констатации:
Да, огромното мнозинство на идващите при нас хора бягат наистина от зони на войни и граждански войни или непосредствено от съседните им региони. Да, имахме голям процент бежанци от западните Балкани. Те обаче нямат шанс да им бъде предоставено политическо убежище. Те трябва да се върнат бързо в родните си страни. Да, въпреки безпрецедентната отзивчивост на германците и огромните усилия на общините трябва да направим всичко възможно, за да намалее броят на имиграцията в Германия. Понеже
не можем трайно да приемаме и да интегрираме всяка година по повече от един милион бежанци
Искреността изисква и да си признаем, че не можем да повлияем динамиката на миграцията само със средствата на германската вътрешна политика, а още по-малко без Европа; а и тогава няма да пречупим тренда през нощта.
Германия направи стъпки. Провинциите и общините се разтоварват. Приемайки пакета от мерки за убежището, създадохме националните предпоставки, за да можем да помогнем на тези, които наистина се нуждаят от защита. При това не се отказваме от нашата култура на правовата държава, включително конституционно гарантираните основни права.
Но също така е ясно следното: Ние трябва да работим упорито и решително за постигане на международни и по-специално европейски решения, за да може да намалее натискът върху Германия. За това трябва в по-голяма степен да върнем увереността, че националният егоизъм не води до изход, докато общите действия са в полза на всички. Взетото в рамките на ЕС решение за разпределяне на 120 000 бежанци е добро, но недостатъчно. Необходим ни е един траен европейски ключ на разпределение. Имаме дееспособни европейски институции, но те не са подготвени за сегашния наплив от бежанци. ФРОНТЕКС се нуждае от повече персонал за обезпечаването на външните граници на ЕС и би следвало да се превърне в европейски орган за защита на границите. Крайно време е
да се установи съвместно обезпечаване на границите с Турция
в източната част на Средиземно море. Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) е вече зародишът на един европейски орган по убежището. И тук би следвало да направим смели стъпки за интеграция. Трябва да подкрепим Гърция и Италия при изграждането на "Европейски центрове за пристигане". Пристигащите там бежанци трябва последователно да се регистрират и впоследствие да се разпределят по справедлив начин в рамките на ЕС. Европейските решения обаче ще покажат ефект само при условие, че сключим споразумения с ключовите страни в европейското съседство, преди всичко с Турция. Тук Европейската комисия предложи план за действие, който ние подкрепяме чрез двустранен миграционен диалог.
Трябва да окажем съдействие на онези държави, които в момента приемат най-голямата част от бежанците. Това са - наред с Турция - преди всичко Йордания и Ливан. В Ню Йорк успяхме да увеличим помощта за международните хуманитарни организации с 1,8 млрд. долара.
Най-важната и устойчива задача на външната ни политика продължава да е борбата с бежанската криза там, където тя възниква. Ето защо с всички сили се застъпваме за постигането на политически решения за големите кризи и конфликтни огнища в Близкия изток и Северна Африка. Това включва и разговори с Русия, която действаше конструктивно при сключването на ядреното споразумение с Иран. Трябва да предотвратим държавните структури в Сирия да имплодират или да експлодират и още повече хора да поемат по пътя към нас. Над всичко това трябва да се знае: Ще постигнем разбиране и доверие,
само ако разговаряме за реални възможности за справяне със ситуацията
Ето защо се нуждаем и от едното, и от другото, от оптимизъм и от реализъм. Само с оптимизъм ще мобилизираме политическите и обществени сили за намирането на решения, за използваме големия шанс да интегрираме тези хора. И само с реализъм можем изпълним нашите хуманитарни цели с живот и на практика. Нашата политика ще има трайна подкрепа, само ако изискваме прекалено много от отзивчивостта на хората в нашата страна. И ще постигнем съгласието на хората, само ако хората в нашата страна не бъдат пренебрегнати и ако бъдат разбрани сериозно техните съвсем реални нужди и проблеми. Ние сме на кръстопът: Или един континент, на който отново ще ни разделят бариери, заграждения и национални егоизми, или континент, на който ще успеем да намерим общи отговори: с една европейска политика по убежището, чрез съвместна борба с причините за бягството. Един континент, който да е искрен и да се заеме с това предизвикателство с ясен поглед и без илюзии.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
