Кукловодите, които преди месец разгърнаха черната пропаганда срещу нелегалните имигранти, днес вече виждат отровните плодове от своето начинание. Взет погрешка за бежанец младеж бере душа в болницата след зверски побой, шайки неонацисти щурмуват пансиони за чужденци в центъра на столицата. Наръганата Вики още се лекува, възстановява се от раните си и 17-годишният сириец, пребит в квартал "Военна рампа".
Напливът от Сирия, Близкия изток и Северна Африка към нашата страна от юли насам завари неподготвени държавните институции, които обаче бързо се мобилизираха и полагат максимални усилия за осигуряването на подслон на клетниците и обработката на документите им.
Веднага след като броят на прекосилите браздата скочи до стотина за денонощие, в медиите обаче бе задвижена зловеща кампания, размахващи като знаме всевъзможни ужасни заплахи.
Сред най-запомнящите се са: рискът от заразни болести, масова проституция, демографска окупация, бум на венерическите заболявания, кражби, убийства и насилствена ислямизация на страната.
Като флагман на ксенофобската истерия се прояви депутатката Магдалена Ташева, която първа обяви сирийците за главорези, човекоядци и потенциални българоубийци. Партията на Волен Сидеров, която крепи парламента и правителството, откри сезона, но след нея на хорото се хванаха и ВМРО, чийто младежки лидер Ангел Джамбазки вече е разследван за всяване на етническа и религиозна ненавист.
Пикът на антиимигрантската епопея дойде в събота с учредяването на Националистическата партия на България, в чиито редици намериха място скинари и футболни хулигани. Новата формация е нерадостен знак, че крайнодесният сектор продължава да се радикализира.
Докато Сидеров вече е част от статуквото, поукроти се и изпитва алергия към повечето протести срещу властта, на сцената излизат безцеремонни и яростни младежи, готови с насилие да бранят "Kleta Majka Balgariq". На разгневените младежи с къси прически, кожени якета и кубинки им е тясно и в твърде академичната ВМРО, да не говорим за наситената с улегнали ветерани и общественици НФСБ.
Изборите са вече зад ъгъла и силната конкуренция между националистите се изразява в това кой има най-сериозни принос в спирането на "имигрантската опасност".
Те не могат да бъдат трогнати с аргументи, че две трети от пристигащите са жени и малки деца, а побоят над тях не е особено геройство.
Нито с това, че 99 на сто от идващите мечтаят час по-скоро да избягат в Западна Европа и почти никой не желае да се засели у нас. Трудно ще разберат, че България по силата на Женевската конвенция е длъжна да се погрижи за клетниците и не може обратно да ги изтласква в Турция. (Анкара пък изобщо не дава бежански статут на идващите от Сирия, а ги третира като "гости".) Невъзможно е също така да се затвори българо-турската граница, преди отново да бъде вдигнат кльонът.
Безчинствата на шпицкомандите и обработването на общественото мнение с мита за "лошите имигранти" навяват сравнения с гръцката драма. След 2007 г. в южната ни съседка започнаха да влизат по 130-140 хиляди души годишно, което в разгара на икономическия срив доведе до раждането на влиятелната неонацистка партия "Златна зора", която се прочу с погромите над чужденци и набезите на паравоенните си отряди. Там е работата, че "Златната зора" започна да набира скорост в Гърция едва след като имигрантите там започнаха да гонят половин милион, докато у нас националистическите бесове започваха да вилнеят още преди да сме стигнали сравнително скромното число от 10 хиляди.
За разлика от Атина, където се надигна силно антифашистко движение в отговор на репресиите, в България няма ясно забележими обществени прояви срещу расизма и насилието. Като изключим дежурните декларации на шепа сдружения, останалите ходещи съвести на нацията си остават втренчени в чистите и светли прояви на студентската окупация и антиправителствения протест. Управляващите партии, които пък са фатално зависими от "Атака", не смеят да им направят дори другарска забележка за злокобния тон.
В тази критична ситуация цялата отговорност пада върху плещите на МВР. Неприятното е, че усилията на униформените служители не само че не се разбират, но и понякога се подценяват и саботират. Опитът за убийство над Метин трябва да събуди българското общество, преди предизвиканите от омраза касапници да са станали ежедневие по нашите улици.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
