Последният нагъл опит за присвояване на българската история, извършен от Скопие чрез общобалканската изложба на музеите, за сетен път доказа, че явно с "бракята" няма да се разберем. Македонците при всеки удобен случай потвърждават жестоката балканска притча: "Кой ти извади окото? - Брат ми. - А, затова е толкова дълбоко извадено!"
В Скопие явно от добро не разбират. В интерес на истината тамошните управници нямат и друг изход. В известен смисъл те са в положението на Саддам, Кадафи и Асад. Да признаят, че до 1944 година са били българи, за тях е равносилно на самоубийство. Затова ще продължават с антибългарската си истерия и с фалшификациите на историята до сетен дъх.
А той, за съжаление, явно няма да настъпи скоро. Защото от скандала става ясно, че Белград продължава да подкрепя доктрината на македонизма. Навярно с тайната надежда, че - кой знае? - Македония може един ден пак да стане "Вардарска бановина". Или нещо подобно.
С нашенските си балкански подлости и омрази сме свикнали. Но особено тревожно е, че и международна организация от ранга на ЮНЕСКО се връзва на македонските номера. Само да скръцнеше със зъби въпросният дребен чиновник от венецианското бюро на световната организация, и в Скопие щяха да си подвият опашката като бито куче. Но явно желанието за псевдополитическа коректност е надделяло над историческата правда. Или просто в "извънрдено силния натиск, с който се оправдават и хер Краузе, и газда Живкович, са участвали и финикийски аргументи?
Ясно е едно - място за компромиси няма. Решението на Националния исторически музей и Министерството на културата за оттеглянето на България от изложбата е логично и правилно. Примерът им следва да бъде последван и от Външно, а и от други ведомства, всеки път, когато край Вардар решат да се правят на велики на български гръб.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
