Тези дни, още преди край Народното събрание да полетят павета, често се говори за това как управляващи и протестиращи живеели в две паралелни Българии. Проблемът обаче е, че паралелните държави, които обитаваме, са много повече. А най-страшното е, че напоследък те не просто се разминават - те започнаха да говорят една за друга с езика на омразата.
Гледам миньорите в "Ораново", които въпреки трагедията не отказват да влизат в рудника за жалките 500 лева на месец. Вълнува ли ги задкулисието? До някаква степен, без да го знаят, сигурно да - доколкото в България нищо, включително и концесия на мина, не се получава, ако играеш по правилата. Та в този смисъл -вероятно именно задкулисието им дава жълти стотинки за живота, който жертват всеки ден, и именно то позволява на хора като шефовете им да казват със снизхождение "Ние ги храним тези хорица". То е омагьосаният кръг, който ги обрича на мизерия и същевременно им дава единствените възможни работни места.
Дали им хрумва, че биха могли да го разкъсат?
Благодарение именно на въпросното задкулисие, заченато още в началото на прехода, Българиите днес са паралелни. И езикът на интелигентните, достойни и нарцистично вгледани в красивия си протест обитатели на жълтите павета е само един от многото езици, на които България говори.
За съжаление, този език се втвърди. Не само защото летят павета. Втвърди се още преди това, когато десни интелектуалци започнаха да делят протестите на февруарски и юлски и да обясняват, че гневът на вторите е по-величав, защото не искали пари, а по-възвишени неща. Когато усилено започна да се внушава, че който не е поддръжник на пърформансите по жълтите павета, задължително е или безпросветен неграмотник, възпитан още от БКП в "културата на бедността", или платен клакьор на червените. Не просто човек, имащ различно мнение, което трябва да бъде уважавано. Енергията на протестите е красива, а и по принцип всеки бунт съдържа в себе си величие, дори когато това е бунтът на крайното отчаяния. Напоследък обаче май цялата тази енергия отива в свирката на локомотива, а не в това той да се движи напред, каквото е предназначението му.
Единственият призив е "Оставка на всяка цена", без други искания. Нещо повече, ако изборите повторят същия резултат, избори до дупка! Докато резултатът ни хареса и начело на страната застанат хора, за които ние сме преценили, че имат моралното право да ни управляват. Съжалявам, но не това е смисълът на изборите. За добро или за зло, при демокрацията гласът на заможния, интелигентен и прочие протестиращ тежи точно толкова, колкото и вотът на мизерстващия възрастен човек, за когото вдигането на пенсията е приоритет, или на малограмотния обитател на гетото, който от години не познава думата работа.
Такава е политическата система, която сме избрали. Драмата на повечето от участниците в протестите е в това, че явно в момента не виждат субект, за който да дадат вота си без омерзение - докато през 1997 година имаше такъв, при това натоварен с огромни очаквания. Впрочем за нас, българите, е характерно да натоварваме всеки пореден управляващ с огромни очаквания и да го изпращаме с "Разпни го" - дори когато си го внесем от чужбина.
Този път с надежда за месия не може да бъде натоварен никой - и по принцип градивната енергия избуя в омраза. Съжалявам, но съм против родители с бира в ръка да обясняват на четиригодишните си деца, доведени на протеста, че "червени боклуци" са едни лоши чичковци, които трябва да изметем, както се мете боклук. Защото така не възпитаваме в свободолюбие, а в нетолерантност, ако трябва да се изразим по-меко. Тук не говоря за зулумите, които сегашните управляващи причиняват с поведението си - а за факта, че дамгосваме съседа, човека от близката улица, непознатия на село, който ни е отгледал доматите, непризнавайки правото му на избор, ако е различен от нашия.
А финалът на ставащото е предизвестен - дали с избори сега или през май догодина, най-вероятно просто ще сменим едно задкулисие с друго, а хората, които дърпат конците, може би дори ще си останат едни и същи. В "Ораново" и на други паралелни места извън епицентъра на протестите интуитивно го знаят и неслучайно им казват просто "онези отгоре". Промените, които искаме да се случат, вероятно дори няма да ги докоснат, докато ни подхвърлят залъгалки като прозрачност, експертност и други подобни клишета, а в същото време си делят остатъка от баницата. Това са хората, които по един или друг начин използват всички протести, за да налеят вода в своята мелница. Вече сме го виждали.
Защото онова дясно, на което бабува революцията, всъщност се нуждае от еволюция - нужно му е време, за да бъде отгледано, а не налагано било с декрети, било с раздаване на куфарчета с пари, било с избори до дупка. Само тогава ще е трайно и змеят на омразата няма да се пробужда през 10-15 години - винаги, когато се усетим използвани от политическата класа. Което впрочем най-вероятно става и в момента.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
