Дни след като съм посетил средновековната столица на Влахия, Търговище, през март 2014 г. отново съм на път към Румъния. Този път поемам за Букурещ, където ще представя културното наследство на България на международното изложение The Tourism Fair of Romania. Получава се много интересно, защото освен днешна столица Букурещ е и последен център на Влахия в средните векове.
Първи писмени данни идват от далечния ХV в., когато в 1459 г. на удобното място край р. Дъмбовица резидира Дракула - Влад III Цепеш. Градът е разширен и допълнително укрепен през ХVI в от воеводата Мирчо V Чобанина. През тези векове Букурещ често страда при нашествия и вътрешни интриги, а в 1594 г.
е почти разрушен от войските на Синан паша
Възстановен в началото на ХVII в. от Матей Басараб, в средата на столетието той отново е в пламъци при Константин Шербан. Все пак икономическото значение на Букурещ e несъмнено явно и воеводата Константин Брънковяну (1698-1714) го прави единствена столица на Влахия.
Бил съм често в града, но не ми се е удавала възможност да видя малкото останало от замъка на воеводите след природни бедствия и безумното строителство на диктатора Чаушеску в ХХ в. Дълго време той дели слава с Господарския двор в Търговище. Макар последният да е официална столица, воеводите често избират Букурещ. При Влад IV Калугера там са написани над 30 официални грамоти, а в документ от 1506 г. Букурещ е наречен "красива резиденция".
Намирам малко време между презентациите и се запътвам към древните руини. Те се намират в историческия център на днешната столица. Посреща ме директорът на музея, организиран през 1972 г. Това става възможно след продължителни разкопки, при които са разкрити около 900 кв. м от замъка. За съжаление от самия дворец са оцелели единствено покритите със сводове подземия на площ от 100 кв. м. Отпред са експонирани стотици красиви детайли от колони, капители и корнизи, илюстриращи архитектурни стилове от различни епохи.
Опитвам се да си представя вида на стария замък. Според археологическите данни първата заобиколена с ров крепост е издигната от Мирчо I Стари в началото на ХV в. Директорът ми обяснява, че от крепостта на Дракула вероятно са няколкото каменни стени, вградени в по-късните тухлени зидове. Разказват, че в тези подземия той държал пленниците си, преди да ги набива на кол. Замъкът се развива през ХVI-ХVII в., за да достигне най-голям блясък при Константин Брънковяну. Тогава в типичния за неговата епоха стил са създадени дворци за господаря и господарката, баня и красив парк. Още през 1718 г. обаче те са
съсипани от пожар, а ги довършва мощното земетресение от 1738 г.,
след което са изоставени.
Единствената запазена постройка от пищния ансамбъл е владетелската църква. Красивата сграда има елегантен облик във византийски стил. Тя е поръчана от воеводата Мирчо V Чобанина при преустройството на града. Днес храмът е най-старата църква в Букурещ, като вътре са запазени част от фреските от ХVI в. В продължение на два века тук са извършвани и коронациите на влашките воеводи.
Посвещавам презентацията си на възможностите за поклоннически туризъм между България и Румъния. След падането на Българското царство много мощи на светци са изнесени в манастирите на Влахия и Молдова. Характерен пример са тленните останки на най-българската светица Петка, пазени в румънския град Яш. Друг случай са мощите на българския светец Димитър, покровител на Букурещ.
Те се съхраняват в Патриаршеската катедрала, носеща неговото име, заедно с тези на светците Константин и Елена. Тръгвам натам и си спомням историята на св. Димитър Нови. Според класика на българското Възраждане Паисий Хилендарски преподобният е роден в 1685 г. в русенското село Басарбово. Много религиозен, той се заселва в изоставен скален манастир от времето на Второто българско царство. След неговата смърт мощите са поставени в обителта, където започват да стават много чудеса и изцеления. Мнозина се опитват да ги откраднат, но те се връщат чудотворно на мястото си. Най-голяма е мечтата на влашките воеводи и те наистина получават останките на светеца, дадени им от руски генерал през 1774 г.
Сега те се пазят в ковчег, положен в специален параклис в Патриаршеската катедрала. Самата църква е истински архитектурен шедьовър, издигнат през 1656-1658 г. по поръка на господаря Константин Шербан Басараб на мястото на по-стар дървен храм. Повод става благодарността за победата на власите над османските сеймени. Храмът е осветен в 1658 г. от Антиохийския патриарх Макарий и влашкия митрополит Стефан. При освещаването той не е напълно завършен, а ктиторът Константин така и не успява да го види в пълен блясък, защото е свален от трона.
Катедралата е изписана през 1665-1668 г. и накрая получава статут на главна митрополитска църква. Украсяването й продължава фактически до наши дни, като последните реставрационни дейности са от 2008 г. В нея обаче преобладава стилът "брънковенеск", търсещ корените на влашката архитектура от църквата в манастира при Куртя де Арджеш. Заедно със св. Димитър Нови особено са тачени двамата други патрони, чиято икона от 1668 г. е на видно място над входа.
Тук са ставали множество паметни за Румъния събития. От 1700 г. в храма са интронизирани влашките митрополити, а след 1925 г. - румънските патриарси. В него на 25 април 1885 г. е прочетен документът на Вселенския патриарх, чрез който на Румънската църква се дава автокефалитет. На това място са помазвани влашките воеводи от Константин Брънковяну до обединителя на Румъния Александър Куза. Тук на 26 май 1881 г. е коронясан първият румънски крал Карол.
Но за мен най-важни са мощите на българина Димитър. Присъствам дори на служба в негова памет, целувам ковчега с мощите му и излизам от катедралата. Навън запалвам свещ и се замислям за нашата обща история с румънците. Явно и в Европейския съюз са разбрали това, след като винаги се движим заедно.
"Войната" за мощите на св. Димитър
По време на Първата световна война Букурещ е окупиран от български и германски войски. През февруари 1918 г. 20 български войници вземат ковчега с мощите на светеца и тръгват към обителта му в Басарбово. Немците обаче не искат да дразнят румънците и изпращат патрул под командването на оберлейтенант Рефелд. Мощите на св. Димитър Басарбовски са върнати в Букурещ, а в катедралата "Св. св. Константин и Елена" е отслужен благодарствен молебен. Така по волята на съдбата той продължава да бъде покровител на Букурещ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
