Ако напишете "Иван Вазов" в Гугъл, търсачката ще направи машинно предположение и ще ви насочи към най-търсенето и четено нещо, свързано с писателя. А то най-често е следното - стихотворението "Аз мога". В това стихотворение с Патриарха на българската литература се случва особена промяна. Неузнаваем, той започва да говори като гуру на позитивното мислене. Поставя ръка върху уморената ти глава и прошепва: "Ако мислиш сразен си, сразен си..." А после по най-съвременен начин те окуражава психологически: "Успехът се крие в твоята воля и е в умствената ти настройка". От възрожденския му стил, мислене, а и душа, няма и помен. Напротив, дядо Вазов изглежда тъй сякаш току-що е прочел "Подсъзнанието може всичко" и е готов срещу 200 лв. да те покани на семинар за успеха в НДК, по модела на световни измекяри като Джон Кехоу, Дийпак Чопра и Шри Шри Рави Шанкар. Човек почти може да си представи как там, в Браила, хъшовете съзаклятнически работят върху умствената си настройка, готови да постигнат кариерни успехи, преминавайки Дунава.
Причините "Гугъл" да представя "Аз мога" пред "Аз съм българче", са многобройни, и все жалки: в странната си доверчивост към приложната психология, заради липсата на литературни занимания и вкус, в своята хем модерна, хем архаична обърканост, българският народ масово е шервал, чел, споделял едно тъпо стихотворение, вярвайки, че то е на Вазов. Гугъл пък, бидейки съвършен search engine, го е изтипосал на едно от първите места след името на писателя, понеже е отчел най-голям интерес върху него. Накратко, ние фалшифицирахме Патриарха.
Бихме могли да пренебрегнем с насмешка този проблем, ако той не носеше и подозрението, че е само илюстрация на голямата картина. А тя изобилства от потресаващи родолюбиви фалшификати - и същото "аз мога", само че в политиката. Краят на Волен Сидеров отвори вратата на нови бащи на нацията. Патриот номер едно Валери Симеонов със самочувствие предложи на българите в чужбина "да не му се мотаят в краката". Сущий Гъливер! В реториката му с байрактарска пламенност се говори за "псевдосънародници" и "безродници", които нямат право да мислят за бъдещето на държавата, тъй като живеят зад граница. Емигрантите са новите цигани - вие няма да чуете това изречение, но то е доктрината на новия патриотичен кич. Дори в уж консервативната територия на патриотизма, върху който паразитират вече поколения български политици, има табута за сваляне - сега дойде ред за стигмата на българите извън страната. В момента се извършва генерална смяна на парадигмата - "лошият материал" се измества зад граница, докато тук спасителите на нацията, тупайки се в гърдите, спасяват тупащо се в гърдите неспасяемо население. Бъдете сигурни - ако Вазов - или неговият двойник в социалната мрежа, решат да подкарат нов стих, в който пламенно се твърди, че заради материални облаги емигрантите са избягали в чужбина и са предали майка България, тутакси хиляди ще сведат глава във възхищение пред думите на стария мъдрец. Нищо, че в стихотворението му се е промъкнала фразата "долни кариеристи".
Сайтове брадви, ръченици в първи клас и православно християнство, предрешено не като вяра, а като заря на Великден, пренасят в балкански контекст пророчеството на Киркегор, че светът ще загине под всеобщи аплодисменти. Тукашният карикатурен фарс ще завърши особено театрално: могъщо забогатели от кражби, корупция и популизъм политици ефектно ще излетят с летяща чиния (каквато един се бе похвалил, че иска да купи), докато народът с цял глас реве от терасата патриотични песни и не забелязва гигантската й сянка над панелния блок. Боят обаче не е настанал, а взема да свършва - дадохме се без бой.
Но нищо... Нека в труден момент не навеждаме глава. Неизчерпаеми са силите ни. Все пак Вазов го е казал.
Ние - рекъл е той - можем.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
