Още няколко инцидента - и смъртните случаи в асансьор ще станат част от обичайната черна хроника. Както жертвите от порои, катастрофи и стрелби по улиците, които в последните няколко месеца са едва ли не обичайна статистика. Втора нелепа смърт в асансьор, минал технически преглед точно предишния ден, е повод да се замислим какво се случи от предишната трагедия до днес. Колко проверки бяха направени и как точно се извършват, след като машините блокират ден по-късно и отново се оказват с липсващи части? Дали всички електронни регистри, които ще въведем, макар и със закъснение, ще помогнат да прекратим черната серия?
Въпросът за поддръжката на асансьорите е част от десетки други проблеми освен този, че обикновено биват проверявани на принципа на безхаберието. Един от тях е свързан с кадрите, които ги ремонтират и поддържат. За миналата година в цялата държава са приети само два класа асансьорни техници в професионалните гимназии, няма да казвам с какъв успех на изпитите. Останалите кадри, които се занимават с това безопасността на придвижването ни по етажите да не виси на косъм, се обучават в курсове, където вземат два пъти по-малко часове, но получават същите тапии. При последния инцидент с асансьори бяха въведени нови правила, съгласно които поне едно от техническите лица, които се занимават с поддръжката на асансьора, трябва да има магистърска степен и 5 години стаж. Как да стане това, когато всъщност трябва да се кръстим въпросното лице поне да е завършило професионална гимназия, а не просто преквалификационни курсове? В столицата можем да намерим кадри, отговарящи на подобни условия. А в другите градове?
Съвсем скоро това ще започне да се отразява на поддръжката на асансьорите, защото всички знаем как се провеждат подобни курсове у нас. Както и как стават пазарлъците след това за цената, която така наречената "етажна собственост" трябва да плаща на фирмата, поддържаща асансьора. Замисляли ли сме се защо за напълно еднакви жилищни сгради тя може да варира в доста големи граници? И че нашето желание да плащаме по-малко (защо да ни скубят и тези от домоуправлението) е правопропорционално на сигурността на асансьора, в който се возим. Цените до голяма степен се формират след пазарлък, който по всяка вероятност се отразява и на поддръжката. И понеже в такива ситуации сме склонни да оценяваме евтино живота си (на принципа "Абе то каквото има да става, ще става и без това), той действително поевтинява. Вярно, в последния трагичен случай пътниците са се опитали да отворят асансьора по неправилен начин, вместо да дочакат фирмата, защото са имали нужда от спешна медицинска намеса. Това обаче не отменя факта, че на съоръжението е липсвала част и то някак си е минало техническата проверка предишния ден въпреки това. Като добавим към този проблем безкрайно ниските глоби, които фирмите плащат в подобни случаи, става ясно защо пътуването с асансьор скоро ще бъде в графата "екстремни спортове". И защо, да не дава господ, ще зачестяват случаите, в които нехайното ни "Хайде довиждане" може да се превърне в последни думи.
Винаги след подобни инциденти започват проверки на високо ниво, изказвания на министри, промени на правилата. Всъщност нужно е нещо съвсем различно - да си вършат работата хората на средно ниво, от които зависи конкретното състояние на асансьора. Държавата трябва да се погрижи да я има рамката и да ги има кадрите, които да вършат тази работа. А тя май точно това пропуска.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
