Проф. дин Николай Овчаров
За никой няма съмнение, че 2014 бе една от най-обърканите години в съвременната българска история. Протести, бликаща отвсякъде омраза, неработещ парламент, потъващи банки. Това са само част от нейните характеристики. Нямаше как това да не се отрази на всеки аспект от обществения живот. Естествено не подмина и нас, археолозите. Лятото бе отдавна в разгара си, а министрите на финансите и културата си прехвърляха горещия картоф за финансирането на плановите разкопки един на друг.
Подчертавам - планови, защото за спасителните проучвания по трасетата на магистрали, газопроводи, жп линии има десетки милиони лева, осигурявани по закон от инвеститора. Но след археолозите там минават... булдозерите. И от блестящите древни паметници остават няколко реда описания в дневниците им. Ето защо именно плановите разкопки дават на България обектите на културния туризъм като Перперикон, Татул, Долината на тракийските царе, Старосел и т.н.
По тази причина те са особено важни. При тях става дума не само за чистата научна стойност, но и за фактори като запазеност на старините, монументалност, инфраструктура и др. Така е и по цял свят. Мачу Пикчу или йорданската Петра далеч не са най-големите за своето време, но характерната природа и оригиналната архитектура ги правят днес най-известните древни скални градове в света.
Естествено в държава като България парите никога няма да стигат. Ето защо трябва да има приоритети, определяни от държавата, която осигурява средствата. А критериите да бъдат изградени не само чрез научната стойност на даден обект, но и от неговата икономическа ефективност. Нали всички говорим, че ще правим културен туризъм и искаме да сме като Гърция, Турция и Италия.
Вместо да се случи това, хаотичното и несигурно бивше ръководство на Министерството на културата разхвърля наличните два и половина милиона лв. на повече от 100 обекта из страната. На всичко отгоре и те закъсняха с месеци и реално разкопките в страната започнаха чак в началото на август. А нашата работа е сезонна и зависи много от времето, особено в дъждовна година като тази.
Всеки може да си представи какво може да се прави с по 10-15 хиляди лв. в един римски град или средновековна българска столица. И все пак нашите учени се справиха блестящо с предизвикателството. Сред многото попадения ще разкажа за три примера, свързани именно с нашите светини Плиска, Преслав и Търновград.
Вече десетилетия археолозите проучват една особеност на първата българска столица Плиска, която я отличава от градовете на тази епоха. През VIII в. земята под сградите е буквално издълбана от подземни ходници. Учените предполагат, че освен срещу външни врагове,
тайната мрежа е използвана при честите вътрешни междуособици и борба за ханския трон
с каквито е изпъстрено това драматично столетие.
Поредният тунел през тази година е проучен от Мариела Инкова. Той е уникален, защото единствен е изграден от дърво, запазило се по забележителен начин след опожаряване. Археоложката е удивена от точното съединяване на отделните елементи, нивелирани и подредени прецизно. Виждат се дори фугите между дъските, свършващи до вертикалните врати. Изгарянето на ходниците определено се свързва със събитията от 811 г., когато войските на византийския император Никифор т Геник превземат и разоряват българската столица.
Бляскавата престолнина на цар Симеон Велики също изненада приятно. Вече няколко години археологът Стойчо Бонев разкрива забележителна представителна сграда в югозападния край на Дворцовия комплекс. Днес тя е силно унищожена, но за внушителните й размери свидетелстват дебелите 2 м основи, вкопани в земята на 1.7 м дълбочина. В план постройката се състои от три части, а се предполага, че във височина е достигала три етажа. Фасадата е била украсена с варовикови колони, завършващи с подпокривни корнизи.
Както може да се очаква, отвън и отвътре сградата е украсена с великолепна каменна декорация. Корнизите са с мотиви вълчи зъби и дентикули. В централната зала подовете са били покрити с мраморни плочи и фигурални мозайки. Вътрешната украса е изцяло от мрамор и изключително фина. Именно от тази декорация са няколкото фрагмента от плочи, които Бонев открива това лято. Те за пореден път ни показват високото майсторство на преславските каменоделци.
Преди няколко години с колегата Хитко Вачев разкрихме изключително богат некропол в патриаршеския манастир лСвети равноапостоли Петър и Павел в Асеновия квартал на Велико Търново. Десетки златни и сребърни накити показаха богатството на столичните боляри от ХIII-ХIV в. Ето че сега при нови самостоятелни разкопки търновският археолог попада на останки от неизвестен досега манастир с храм, който не отстъпва на патриршеската църква.
Както "Свети равноапостоли Петър и Павел" той се намира в подножието на Царевец, но под неговата най-източна част. Изследвайки малобройните източници, Вачев е убеден, че е открил един от трите известни от изворите посветени на св. Богородица манастира в Търновград.
Екипът на археолога изважда многобройни парчета от някога прекрасните стенописи. Голямата изненада е, когато учените се натъкват на зидана гробница, разположена в притвора на храма.
Вътре е погребана знатна дама, може би свързана с царския двор
Изящни са нейните масивни златни обеци, копчета и пръстен с шлифован аметист. Отделно е намерен гроб на мъж с единична златна обеца. Тази традиция датира още от Първото българско царство и е свързана с висши военачалници в армията.
Други любопитни находки от църквата са 700 малки фрагмента от някога пищна мозаична икона на св. Богородица. Именно това изображение и богатите накити дават основания на Хитко Вачев да види в новата находка манастира "Успение на св. Богородица", описан в "Похвално слово за патриарх Евтимий" на видния книжовник от ХIV в. Григорий Цамблак.
Тези три паметника са само малка част на успехите на археолозите през 2014 г. Ние искрено се надяваме новото правителство да има по-сериозно отношение от предишното към археологията. Тя е не по-малко важно лице за България, отколкото спорта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
