Арх. Янко Апостолов, член на Кралския институт на британските архитекти (RIBA)
Вежди Рашидов е най-удачният избор за министър на културата в момента. Защото има важна работа за довършване, a в конкретната трудна обстановка той може да се справи най-ефективно!
В момента Националният музеен комплекс (известен с ироничното име български Лувър), който ЕС щедро финансира, стои затворен. Причината е липса на политическа воля и желание за работа. Все още няма административен апарат, няма директор, накратко няма стопанин, който да поеме съдбата на музея в ръцете си. А нужда от истински музей на изобразителните изкуства и истинска национална галерия има! Нали точно там започна и цялата дискусия преди повече от петнадесет години: от проблема, че в България няма пълноценно функционираща национална галерия, която да запознае местната и чуждестранна публика с историята на българското изкуство по начина, по който всяка европейска нация изтъква собствените си постижения. Събирането на двете най-важни колекции в страната - тази на Националния музей на българското изобразително изкуство и Националната галерия за чуждестранно изкуство под покрива на новия Национален музеен комплекс на площад "Александър Невски", изглеждаше като критична стъпка в правилната посока. Да не говорим за спестяванията, които идват от ръководенето на един музей вместо два, както е в момента. Но уви, музейна реформа няма, а художествените произведения стоят на склад.
На 5-ти ноември пред Народното събрание група недоволни дейци на културата протестираха срещу евентуалното връщане на г-н Рашидов като министър. В социалната мрежа "Фейсбук" и медиите се появиха твърдения с груби фактологични пропуски, касаещи финансирането и целта на НМКс - обвинения за използването на оскъдния бюджет на Министерството на културата за строене на мегаломански музей. Крайно странни твърдения! Първо, защото ЕС финансира проекта, и второ, защото самата музейна колегия е на мнение, че в музея са необходими още пространства за по-пълното представяне на колекциите.
Бюджетът на Министерството на културата е наистина оскъден, но г-н Рашидов беше един от малкото министри, който разбра, че разделянето на бюджета по равно под формата на "социални помощи" няма да реши многобройните проблеми на българската култура.
По време на първия си мандат той демонстрира нещо много важно: използването на малкия министерски бюджет за разгръщане на кампания за набиране на сериозни средства, с които да се постигат амбициозни цели. Това, което в световната практика е познато като "fundraising". Далновидно мислене или практичност - фактите са налице. Под негово ръководство през 2010 се създаде малък, но ефективен екип за организиране на международен архитектурен конкурс и набиране на средства за строежа на музея. Общата цена на построените до момента 2/3 от комплекса възлиза на близо 30 милиона лева. От тези средства над 23 млн. идват от ЕС, 5 млн. са ДДС (де факто пари от единия джоб на държавата в другия), като останалите 2 милиона са истинската цена, платена от българския данъкоплатец. Не е ли това пример за добра стопанска мисъл и висока възвращаемост на първоначалната инвестицията: за 2 милион лева обществото получава 23 милиона под формата на културна инфраструктура?
Не е ли това правилен подход за решаване на хроничния недостиг на средства за българската културата? Средства в ЕС за култура и културна инфраструктура има, но европейският портфейл не е отворен за подаяния, а за стратегически проекти, от които печели общество като цяло. Убеждаването на европейските ни партньори за значимостта на тези проекти е всъщност истинската работа, която всеки министър на културата трябва да прегърне като първа задача.
Като архитект и главен проектант на Националния музеен комплекс подкрепям повторното избиране на г-н Рашидов като министър на културата. Не само, защото искам да видя музея завършен и отворен за посетители, но защото вярвам, че този проект е наистина пилотен за начина по който трябва да се финансират и изпълняват проекти за културата в страната. Опитът, който се натрупа през последните няколко години в тази насока, може да бъде от огромна полза за обновяване не само на националната културната мрежа, но и за ред други проекти, на които държавата е поръчител.
Г-н Рашидов като инициатор на проекта за НМКС е най-добре запознат с кухнята на проблемите, които трябва да бъдат решени за завършването на комплекса и отварянето му за посетители. Всеки друг избор би обрекъл музея и вложените в него европейски средства на забвение. Пример за такава липса на приемственост са 4 млн., които предишното правителство на ГЕРБ отдели за завършване на музейния комплекс и които някак си потънаха в политическия хаос на последната година и половина.
Облечените с красиви думи приоритети на националната култура могат да се реализират само с истински стъпки. Един завършен национален музей на художествените изкуства с всичките най-съвременни музеологични съоръжения може да се превърне в национална школа за подготовка на музейни кадри и епицентър, от който да започне така необходимата реформа на националната музейна мрежа. Това е съвсем различен мащаб на мислене, който може да адресира проблемите на цяло съсловие в културния бранш и да доведе до качествени дългосрочни промени и по-богат културен живот на нацията. По подобен начин трябва да се мисли и за всички други отрасли в сферата на културата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
