"Само в Арабския свят правителствата подават оставки под натиска на 2-3 хиляди души", отсече гневно зам.-председателят на БСП Янаки Стоилов ден след нощната блокада на парламента. Очевидно след 42 дни протести и най-светлите умове в червената партия се размътиха дотам, че почнаха да възхваляват висините и нежността на демокрациите в Близкия изток и Северна Африка.
"Арабската пролет" стана нарицателно за революциите, започнали в началото на 2011 г. срещу жестоките диктатури в Тунис, Египет, Либия, Йемен, Сирия и другаде. За сведение на Стоилов в тези страни милиони хора излязоха на протест и тираните не само че не подадоха оставки, но удавиха в кръв демонстрациите. Например, в Тунис до свалянето на президента Зин ал Абидин Бен Али бяха убити 338 души в рамките на месец. В Египет пък, докато бъде отстранен Хосни Мубарак, за 40 дни бяха отнети 846 човешки живота. Да не забравяме, че кървавите междуособици край делтата на Нил не спряха и нови размирици избухнаха срещу новия президент Мохамед Мурси, а свалянето му чрез военен преврат доведе до нови жертви.
За да се стигне до оставката с летален изход на Муамар Кадафи на 27 август 2011 г. в Либия избухна гражданска война, донесла им бомбардировки от НАТО и, в която намериха смъртта си близо 30 хиляди души. Съпротивата срещу режима на Али Абдуллах Салех в Йемен продължи година и отнесе в гроба две хиляди бунтари. През март 2011 г. започнаха протести и в Сирия, а президентът Башар Асад прати армията срещу ядосаните сирийци. Бунтовете прераснаха в пълномащабна война, в която досега загинаха близо 100 хиляди души, а над 600 хиляди напуснаха домовете си. Няма причина Янаки Стоилов да черпи вдъхновение от Арабската пролет, освен ако на "Позитано" не са решили да тръгнат по стъпките на Мубарак, Кадафи и Асад. Стана ясно, че за Станишев нито една оставка не е на дневен ред, а днес на пленум червените ще бистрят главно програмата на кабинета "Орешарски".
Друго от нашумелите червени лица - Антон Кутев, получи катарзис, след като се повози на белия рейс, блокиран от протестиращите зад парламента във вторник вечерта. Оттогава медийният секретар на БСП обикаля тв студията и навсякъде показва паве, което нарича "философски камък", и твърди, че с него протестиращите се опитали да утрепят лично него.
"Проблемът не е на политиците. 42 дни се протестира и ние, както виждате, издържаме. Не знам докога. Проблемът обаче е на гражданите", подчерта вчера медийният секретар пред БНТ. За Кутев и компания очевидно не представлява проблем да ходят на работа с рейсове и да се прибират с камионетки на жандармерията, докато полицаи им осигуряват коридори до и от парламента. Ако социалистите са си поставили за цел да уморят от смях протестиращите на площада, на път са да успеят. Вярно е единствено това, че когато хората протестират мирно в продължение на повече от месец и никой не ги чува, е логично да се поизнервят. На този фон далеч по-мъдро се държат партньорите им от ДПС, които елегантно мълчат, и "Атака", чиито лидер вероятно още се развява по Черноморието.
Генералният проблем е, че БСП не разполага с друга стратегия за излизане от блатото освен да чака "красивите и умните" да отидат на море и протестът да се саморазпусне. Дотогава първите социалисти са решили да се укриват по кьошетата и да описват недоволните като "богати и сити", "храненици на олигархията", "интернет лумпени", "хора без зъби, отявлени алкохолици и стари седесари" и "криминални елементи". Червената върхушка се оглежда в протеста като в криво огледало и там вижда не само теории на конспирацията и смъртни врагове, но и корените на всички проблеми на страната.
Дали обаче това ще остави дълго на власт столетницата?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
