2 юни, 12. ч. Смразяващият вой на сирени напомня метафорично, че това не е ден като всички други. По традиция от 68 години насам, хора и коли спират и отдават почитта си към Христо Ботев и многобройните загинали за свободата на България. В Националната художествена галерия по това време няма много хора, но повечето застиват на място по пътя си между картините. Само един баща с момченце на около 10 години продължава своя път и се спира пред един портрет, като разпалено обяснява нещо. Портретът не беше на Ботев. Бащата вероятно знаеше защо вият сирените, но не му пукаше. Вероятно и на детето никога няма да му пука за Ботев. Ако все още го има в учебниците по литература, или по история, ще прочете и ще научи. Тъжно е. И обидно. Банална истина е, че най-добрият пример за децата е поведението на техните родители. Бащата и синът му за тези две минути за мен станаха символ на апатията и незаинтересоваността, нихилизма към националната ни идентичност. Някои неща не изискват обяснение, просто се пренасят като завет от поколение на поколение. Така се създава усещането за приемственост и национално самосъзнание. А Ботев се побира само в един стих: "Тоз, който падне в бой за свобода - той не умира". Животът, борбата, поезията на Ботев превръщат името му в символ на българското безсмъртие.
Случилото се вчера беше повод да си спомня и за един случай преди няколко години. На 2 юни по обяд бяхме няколко човека на една маса в заведение, а до нас си пиеха кафето японци. Точно в 12 ч, когато завиха сирените, всички станахме на крака, японците също. Имаше българи, които продължиха да си сърбат кафето, глухи и слепи за случващото се. Традиционно наплашени от историческите спомени за Хирошима и Нагазаки, японците не хукнаха да търсят бомбоубежище. Попитах ги знаят ли защо вият сирените. Казаха - да, заради ваш национален герой, а по думите им паметта на такива хора трябва да се уважава. Вероятно не познаваха историята ни. Просто така са възпитани - да уважават националните герои. А ние...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
