Тихомир Безлов,
Център за изследване на демокрацията
Все още е рано да се каже какво точно се случи между Вашингтон и Анкара по време на драматичните събития в югоизточната ни съседка. Но напрежение между двете държави има не от вчера и се дължи на различни фактори.
В Пенгатона, който играе съществена роля във външната политика на САЩ, от една страна, доминират протурските настроения. Мнозинството турски офицери и генерали са учили в Щатите и имат лични приятели отвъд океана, които сега реагират остро на масовите репресии срещу турските им колеги, предприети от Ердоган. Те са солидарни с тях. От друга страна, чисто стратегически американските военни са обезпокоени от отслабването на турската армия, която е важен фактор в Близкия изток. Недоволство във Вашингтон предизвикват и опитите на Анкара в последните години да търси алтернативи за доставките за въоръжените си сили. Имам предвид опитите да подмени противоракетната си отбрана с руската система С-400. След като Москва спря сделката, Анкара се опита да потърси аналог в Китай, но там също нещата не се получиха. Така че турската армия в технологическо отношение все още зависи от САЩ, което им дава потенциални възможности да оказват определен натиск на Анкара. Включително и със заплахи за налагане на ембарго, ако Ердоган ожесточи репресиите си срещу армията. В този контекст трябва да се разглежда и твърдата позиция на Държавният департамент относно желанието на Турция да бъде екстрадиран духовникът Гюлен, който е обвиняван от Ердоган като вдъхновител на опита за преврат.
По-друго е отношението на американските служби за сигурност и преди всичко ЦРУ, които работят в тясна връзка с турските си колеги от МИТ.
Щатските служби са готови да приемат всеки режим в Анкара, стига това сътрудничество да продължи.
Върху бъдещето на американо-турските отношения ще играят важна роля и редица регионални фактори - войната в Сирия, кюрдският проблем, отношенията с Иран.
Като цяло Анкара все още е стратегически партньор на Вашингтон. Но ще бъде един силно непредвидим партньор. По време на войната срещу Саддам Хюсеин през 2003 г. Турция забрани на американците да използват за въздушни удари базата "Инджирлик", което оскъпи и усложни операцията "Трайна свобода", а такива неща не се забравят.
Във Вашингтон отдавна са анализирали всичко това. И не случайно американците трескаво изграждат свои бази в България и Румъния. Моето лично мнение е, че те не са насочени толкова срещу Русия, а като алтернатива на тези в Мала Азия в случай на едно наистина сериозно охлаждане на американско-турските отношения.
Записа Константин Събчев
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
