София. Историята на "русия ангел" Мария дни наред шества покъртително из медиите като епизод от балкански сериал. Или като нашенска версия на приказка, на чийто финал Хензел и Гретел ще опекат лошата вещица и по трохичките, неизкълвани от птиците, ще намерят обратния път към дома. Мария явно ще го намери. Въпросът е кой е домът?
Всъщност медии и институции се загрижиха за съдбата на това момиченце именно заради факта, че русо дете расте в семейство на "черни цигани", които са неминуемо присъстващ персонаж в доста балкански приказки. Ако Мария не бе взела гена на албинос от дедите на ромските си родители, щеше да продължи да расте и да "се възпитава" в ромския катун, в който бе открита преди време. Щяха да я продадат като булка, макар и с отстъпка заради кривогледството, и никой нямаше да пролее и сълза над съсипаното й детство.
Само подсъзнателните ни архетипи, въздигащи в култ русото като непременно красиво и стойностно, направиха възможно детето да бъде отнето от онези, които са го купили. За да го препродадат на свой ред, когато порасне, с известна добавена стойност. Интересно обаче какво бихме казали, ако черно дете расте в дома на светли родители и те по една случайност не се казват Брад Пит и Анджелина Джоли? Щеше ли някой да си помисли, че то непременно е отвлечено, да го подложи на куп ДНК тестове и да приложи куп мерки за защита на децата, които винаги се задействат не тогава, когато трябва. Най-вероятно не. И как щяха медиите да кръстят въпросното дете?
"Черният ангел" не върви. Но може би "черния демон"? На практика цялата история извади на преден план дълбоко вкоренени предразсъдъци, съществуващи не само у нас. Неслучайно в нета се появиха закачки, че полицията в Хелзинки проучвала случаи на черни деца, отглеждани в бели семейства. Така сме ние на Балканите - ако русото е в беда, задействаме алармата. В същото време осемте деца на Сашка и Атанас, които се оказаха биологични родители на Мария, продължават да спят върху чергата на пода и да се прехранват с помощите на родителите си, докато станат достатъчно големи, за да се главят да гледат добитък някъде. Когато върнем Мария, ще й намерим приемно семейство, което да я гледа и най-вероятно да й осигури дом и стандарт, за каквито до момента не е и мечтала.
Брат й Иса, който е на 15, ще продължи да гледа чуждите крави, докато стане достатъчно голям да си вземе булка и на свой ред да създаде семейство от 7-8 безпросветни хлапета, които ще спят на рогозката и ще живеят от помощи. Хубаво е, че държавата се загрижи за Мария. А кой ще се загрижи за Иса? Социалните работници, както стана ясно, вдигат рамене - в ромската махала на Николаево това е обичаен начин на живот. Вероятно и продажбата на деца е обичаен поминък. Или почти.
Не всички продадени малчугани имат късмета да са "руси ангели" и по това някой да познае, че не са част от фамилията, в която живеят. Те си остават невидими. Дори не са част от статистиката, защото статистика за това колко родители продават децата си никой не води. Май никой не води и статистика колко са малчуганите, спящи на рогозка, вместо на легло, и никога не виждали маса, преди да станат на възраст за училище и да влязат в училищната столова. Ако, разбира се, бъдат записани във въпросното училище. Държавата ни обаче май е държава само за ангелите. А те са малко. За сметка на това в нейното кьоше растат "демони", за които никой не се грижи и които възпроизвеждат мизерия, нищета и отчаяние във всяко следващо поколение. Хайде някой да се погрижи и за демоните, а?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
