Пазарлъкът на Брюксел с Анкара загърбва европейските ценности
Докато пазарлъкът между Анкара и Брюксел за бежанците вървеше с пълна сила, турската държава укроти още една непослушна медия. Информационната агенция Джихан, която не пестеше упреци към президента Ердоган, мина под държавен контрол и журналистическата професия съвсем се закова на смъртния си одър.
Преди седмица пък бяха затворени две частни телевизии, два вестника и една радиостанция.
Дойде ли времето журналистиката в Турция да бъде погребана?
В същото време Европейският съюз сключва сделка с Ердоган и се прави, че
не вижда какво се случва с медиите в последните дни
написа в профила си във Фейсбук журналистът Мустафа Йълмаз от опозиционния някога в. "Заман". ЕС просто вече не се интересува от демократична Турция. Тя е само един партньор, който евентуално може да спре потока от нелегални мигранти към европейското семейство. Това е положението. Така в три изречения журналистът обобщи ситуацията. Ако свободата на словото не беше един от основните принципи на ЕС, може би нещата щяха да изглеждат по друг начин. Хем да претендираш, че имаш ценности, хем да правиш компромиси с тях обаче показва, че нещо не е както трябва.
Само преди седмици, когато през българо-гръцката граница заради фермерски протести не можеше да прехвърчи живо пиле, свободата на придвижване, друг основен европейски принцип, бе поставен под съмнение.
На хартия ли са само тези ценности при положение, че Брюксел се кани да поднови преговорите за присъединяване с Анкара, за която очевидно свободата на словото е понятие, изпразнено от смисъл.
В Турция тази свобода винаги е била проблем
Страната е на 149-о място от общо 180 в последната класация на "Репортери без граници". Случващото в последната седмица е абсолютно недопустимо, а европейската реакция е, меко казано, неадекватна. Естествено Брюксел призова да се гарантира свободата, но затвори очи и продължи пазарлъците именно с човека, която я нарушава.
"Свободни, разнообразни и независими медии представляват един от основните елементи на едно демократично общество, което улеснява свободния поток на информация и идеи и осигурява прозрачност", се казваше в изявлението на ЕС.
Анкара обаче не само че погледна с насмешка на забележката, но и даде да се разбере, че ще отприщи вълната от мигранти към Европа и започна да поставя условия.
"Все едно френският президент Франсоа Оланд да реши, че не харесва редакционната политика на в. "Фигаро" и да вземе решение да му вземе главата. Това се случва в Турция", обясни на прост език генералният секретар на "Репортери без граници" Кристоф Делоар. В Турция подобни събития не са новост, но за първи път се прави опит за тотално влияние на Ердоган върху медиите. Стотици журналисти са останали без работа само защото са автори на статии, които не са се харесали на управляващите, а това дава храна основно за автоцензурата. Така че ЕС не трябва да се задоволява само с припомнянето на принципа на свободата на словото. Редно е да удари по масата и да не дава дума да се каже за подновяване на преговорите за присъединяване към съюза, щом като Анкара потъпква една от фундаменталните ценности. Ако Брюксел продължи да отстъпва заради пазарлъци, ще остави впечатление, че обръща гръб на принципите, на които уж се основава. Или пък вероятно ЕС е решил да се остави да го унижават?
"Цинично е да ставаш свидетел на сделки между Турция и ЕС, когато брутално е смазан вестникът с най-голям тираж. Очевидно на никого не му пука. Обидно е, но пък не е и изненада. ЕС е в дълбока криза, а свободата на словото в Турция вече абсолютен лукс", каза ми с тъга Мустафа Йълмаз, който само преди десетина дни имаше смелостта в редакцията на в. "Заман" в Истанбул да каже, че Ердоган не понася медии, казващи истината.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
