Нито пенсионерите ни са толкова бедни, нито бизнесът - богат
Светозар ГЛЕДАЧЕВ, финансов анализатор
Опитвам се да измеря с колко българинът преувеличава или намалява своето богатство и доходи. Едно е сигурно, той никога не казва истината. При него всичко зависи от случая. Ако е на кеф и иска да се изфука, разправя какво ли не - купува и продава заводи, покрай него хвърчат едни милиони... Печели хитро /задължително без много бачкане/ и множи имането си с разни далавери. На масата никой не му вярва, но на всички им е хубаво като при надлъгването между рибарите. Има ли вино и ракия, можем да се лъжем до сутринта. Единствено реален е махмурлукът.
И тогава най-често нашенецът минава на вълната на самосъжалението. По-нещастен от него на света няма, Не стига че е на минимална заплата, работи на 3 смени, спи по 2 часа, ами издържа цялата рода - жената, децата, баща си и майка си, че и сестрата, която си е хванала безработен любовник, та и той му тежи като камък на шията. Но изводът е един: българинът винаги и пред най-близките крие истината за доходи и богатство. Пенсионерите по презумпция се склонни да се оплакват - от държавата, от старата система, от новата и т.н. Истината е, че като цяло възрастните хора не са чак толкова за оплакване. Бедните пенсионери у нас са между 300 и 500 хил. души. Други 1.8 милиона обаче са в завидно положение, една част от тях я карат дори по-добре от някои работещи. Не ме разбирайте погрешно - да, пенсиите наистина са ниски. Но много от възрастните българи имат спестявания, доходи от продажбата на бащините имоти, наеми, ренти и други. Като сборуваме всичките им приходи, се оказва, че разполагат с по-висок доход от половината работещи, разделен на член от семейството. Но да оставим пенсионерите на мира и да видим как е при бизнеса. Той е едър, среден и дребен. Да се спрем само на едрия. В България той е много малък, и като мащаб и като процент, но командва всичко в държавата Независимо че едрите бизнесмени са около стотина и една голяма част от тях са просто „надута гайда", те имат опасно голямо влияние върху българската икономика. Ако един от тях фалира, ще повлече след себе си цял отрасъл или стотици свързани фирми. Ще последва верижна реакция, която може да доведе до поражения по-големи от онези с КТБ. Така е застрашена цялата държавна сграда, а всички ние сме под нея. Как я докарахме до тук? След първоначалното натрупване на капитала се появиха няколко големи капиталисти, повечето създадени изкуствено. Помните ли фалитите през 1996 г. Уж фалирахме масово, а в мътната вода някои направиха много пари. В пъти се намалиха цените на активите, недвижима собственост, заводи, земя. Започна акумулирането, натрупването и бурния растеж. Хареса им. Купуваш, залагаш, вземаш кредит, цената на активите расте, пак теглиш нов кредит, купуваш, залагаш, и така много пъти. До 2008 г., когато кризата ги изненада - цената на залозите се срина неимоверно. А какво стана с кредитите? Имаш примерно 200 млн. евро кредит, а ипотеката ти е максимум за 100 млн. евро. Какво правят банките при фалит и наложителната бърза продажба? Ако си поискат парите, клиентът им ще фалира, но и те. Затова с редица предоговаряния, гратисни периоди, нови нисколихвени кредити, еврофондове и др. те имаха и имат повече от прекрасни финансови условия. Когато лихвите за простосмъртни бяха 12-14% и нагоре, за тях си беше 3-4%. Разликите се избиваха от редовните кредити на населението и дребния бизнес. И сега почти половината едри бизнесмени са по-бедни от вас, защото дължат повече пари, отколкото имат. Но никой не ги нарича „пирамиди". Въпросните господа продължават да трупат лимузини, яхти и и любовници и да пилеят пари. Но това е до време. Докато ги пази банковата и политическа система. При следващата криза, която вече тропа на вратата, много от тях ще си заминат, но този път с максимални поражения за икономиката и за всички нас.
(в. "Марица")
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
