Проф. Паскал Перино е водещ френски политолог. Той ръководи Центъра за изучаване на френския политически живот (CEVIPOF). Световно име е в областта на социологията на изборите и в изследванато на крайната десница. Той е почетен доктор на Нов български университет и следи от началото на 90-те години политическите процеси у нас.
С интерес се запознах с актуалната политическа ситуация в България и резултатите от парламентарните избори. Тя напълно се вписва в контекста на глобалните проблеми на правенето на политика в днешно време. И има аналози не само в Източна Европа, но и в старите демокрации от западната част на континента.
След Втората световна война може да прследим три периода от развитието на политическите системи. Първият започна след нея и продължи до към 80-те години. Тогава властваха класическите партии, основани на даден тип идеология - лява, дясна, центристка, водени от харизматични лидери от ранга на Шарл дьо Гол и Конрад Аденауер. Това бе сблъсък не само на идеи, но и на личности.
Последва вторият период, простиращ се до началото на нашия век. Идеологическите различия постепенно се размиха. Започна да се налага един тип политика, свързана с мениджмънт на налагане на управленски решения. Тя се превърна в пиар, а политиците - в медийни звезди, продаващи своя продукт.
Всичко това доведе до разочарование и отвращание на хората от политиката. А това на свой ред роди и новите крайнодесни партии. Не само в България, но и в цяла Европа те печелят от протестния вот и от страховете на хората от глобализацията.
Сега идва време на третото поколение от следвоенни политици. Може би те още не са родили, или пък вече правят своите първи стъпки. Но те неизбежно ще се появят. Това ще бъдат мъжете и жените, които ще наложат нов тип полтика - политиката на вземане на необходимите на цялото общество решения. Които ще отчитат не само проблемите на дадена нация, но и тези на света - екологията, демографията, промените в климата и т.н.
Но днес демокрацията все още боледува. Как изглежда това в България? Конфигурацията в българския парламент, която се получи в резултат на изборите от 12 май, наистина е сложна.
Искането на ГЕРБ за касиране на изборите е действие, което няма прецедент в Европейския съюз. Не може щом резултатите не ви харесват, да призовавате да се гласува наново. В демокрацията не трябва никога да си лош губещ, защото тогава ще си и лош печеливш.
В сложно положение изпадна и крайнодясната партия "Атака". Но тези партии добре улавят новите проблеми с глобализацията и ги експлоатират. Те наливат масло в огъня, но това не им пречи да се приспособяват. Както стана с Националния фронт във Франция и неговата лидерка Марина льо Пен. Така че не е изключено и "Атака" да даде подкрепата си на правителство, изградено върху коалиционната ос между социалистите и ДПС - нещо, което наистина изглежда абсурдно. Но крайнодесните го практикуват, като заявяват, че го правят в името на политическата стабилност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
