София. "Психичноболен хвърлял отрова ли? Да дойде и в нашия квартал". Ако човек се разходи из нета в последните дни, ще прочете доста призиви от този сорт под информациите за убити кучета в столицата. От няколко дни бездомните четириноги са не само под прицела на неизвестни засега "народни отмъстители", решили да вземат проблема с тяхното нарастване в свои ръце.
По всичко личи, че в унисон с установилата се напоследък традиция те ще се превърнат в поредната "барикада", която разделя нацията. Както си е било открай време. Както ни раздели преди време спорът за Йордан Опиц, който застреля човек при опита си да влезе в ролята на една по-радикална Темида. Мнозина го превърнаха в герой - защото там, където държавата спи,
герои са тези, които вземат правосъдието в свои ръце
Странно ли е тогава, че неизвестните отровители вече са герои за мнозина - все пак става дума за кучешки, а не за човешки животи. Да - и за омраза. Но тя никога не би се разраснала до такива размери, ако властите си бяха свършили работата навреме.
В крайна сметка става дума за проблем, за чието решаване са наливани милиони в общински и неправителствени организации, а за кастрация са похарчени толкова пари, че сигурно с тях бихме могли да лишим от потомство и кучетата на съседна Македония. А те все някак се изхитрят да се множат. И няма как да е другояче, след като никоя от организациите, която се занимава с решаването на въпросния "проблем", няма интерес от изчезване на глутниците. Та нали те са основният й източник на печалба. Кой е луд да си рита канчето, в което текат едни доста сериозни суми - още повече, ако и контролът върху него е силно занижен.
Покрай последните случаи с отровените кучета любимо ми стана изказването на шефа на "Екоравновесие", че той познавал две от отровените бездомни кучета, те се навъртали около едно кафене и хората дори ги хранели. Покажете ми европейска столица, в която е нормално бездомни кучета да се навъртат около кафене и да стряскат посетителите (едва ли всички са чак такива любители на животните, че да им става драго от подобна компания). И властите да приемат това за абсолютно нормално. Както е нормално глутниците вече да наводняват не само крайните квартали, а и центъра на столицата. Кога ли на някой общинар ще му се случи да избегне на косъм стълкновение с група агресивни четириноги, за да се предприемат най-сетне някакви мерки? Защото у нас институциите се задействат
само, когато някой от тях е засегнат лично
Или когато стане нещо много-много драматично - като например случая с убития от глутница възрастен професор в "Малинова долина".
Впрочем, сегашното състояние на нещата показва, че и тогава са се задействали ден до пладне.
Още не съм видяла санкция срещу някого, който да изхвърли домашния си любимец на улицата и скоро след това там се образува весела кучешка компания. Ако пък има такива, съобщавайте ги - това също е някаква превенция. Омръзна ми псевдоприродозащитници да ми обясняват, че глутницата край дома ми е кротка и не хапе, ако някой специално не я раздразни. И, ако ме ухапе случайно, по подразбиране съм си виновна аз.
Омръзна ми да гледам разсипани кофи за боклук, в които дружно се ровят кучета и роми (към които впрочем държавата се отнася по приблизително еднакъв начин). Омръзна ми да се роят организации, които дружно усвояват пари за Бог знае какви дела, свързани с бездомните кучета, а децата в квартала ми да не смеят да стъпят в парка, защото някой може да е разхвърлял в него поредната порция отрова против помияри. Нито пък искам родителите на тези деца да въздигнат въпросния някой в ранга на поредния Робин Худ. Впрочем забелязали ли сте, че винаги когато в решаването на един въпрос се намесят много подизпълнители и потекат много пари, то се отлага. До момента, когато някой реши, че повече не може да търпи. И отрови куче, гръмне апаш или направи нещо още по-отчаяно, което не би се случило, ако имахме държава. Такава, която е в състояние да сложи правила. И да постави намордник на агресията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com