Днес се навършват 12 години от атентатите на 11 септември и мнозина се питат дали светът сега е по-сигурен или по-опасен от гледна точка на терористичната заплаха. Трябва да се каже, че тероризмът е неизкореняемо явление и не може да се мисли, че 12 години по-късно сме го преборили. В никакъв случай не би следвало да възприемаме, че направеното до момента е перфектно. На практика това е един световен феномен. Може би стратегията, която беше заложена от предишния американски президент Джордж Буш, даде някакви резултати. След 11 септември нямаше атентат от подобен размер. Но да се каже, че всичко е овладяно, би било невярно. Не бива да се забравят опитът за възпроизвеждане на атентата от 11 септември в самолет, пътуващ за Детройт; заложената кола бомба в сърцето на Ню Йорк; атентатът в Бостън, извършен от двамата братя чеченци. Така че въпреки че няма голям атентат като този от 11 септември, това не означава, че такъв не може да се случи по-късно. На практика
това е борба с безкрайното, с неизкореняемото
Това е като перпетум мобиле. Видяхме същите големи атентати в Испания, във Великобритания, във Франция има постоянно подобен тип атентати, може би с по-малки размери. Стремежите са в посока по-сигурен свят, но да се самоуспокояваме, означава да се самозалъгваме.
Откъде идват основните опасности? Тероризмът е многолик. Ако се позовем на Стратегията за национална сигурност на САЩ, опасност номер едно за Америка остава "Ал Кайда", т.е. религиозният фундаментализъм. В никакъв случай обаче не може да се игнорира тероризъм и от друг тип - леви и десни екстремисти, анархисти, сепаратисти, т.е. един много широк диапазон от опасности. Това, върху което трябва да се акцентира, е, че тероризмът, който се базира върху религиозния фанатизъм, на практика е неизкореняем. Докато размерът на всички останали би могъл по някакъв начин чувствително да бъде намален. Погледнете ЕТА в Испания - с приливи и отливи испанската държава има много сериозен успех. Същото е положението в Северна Ирландия, в Гърция. Докато "Ал Кайда" е нещо неизкореняемо. Религията е източник, който захранва подобен тип насилие, и всякакви опити на държавата този тероризъм да бъде унищожен удрят на камък. Естествено, има и някакви успехи - да вземем за пример Египет. Терористичната организация майка "Джемаа Исламия", която през 90-те години беше страшилище в Египет, след Арабската пролет и след като "Мюсюлмански братя" поеха властта, се трансформира в политическа партия. Голямата част от терористичните субекти обаче отхвърлят такъв вариант за интегриране в обществото и
продължават да сеят насилие
Сега най-опасното за региона и за света е да се изнася тероризъм от размирна Сирия, в която бушува гражданска война. След сериозна криза от типа на Ирак или Афганистан се създава едно поколение муджахидини, които са свикнали да имат подобен тип начин на живот. Това са хора, които приемат определена поведенческа парадигма. Завръщайки се в своите страни, те продължават да проектират това, което са научили на бойното поле. За съжаление това, което виждаме в Сирия, е много обезпокоително. Представители на няколко десетки нации воюват на територията на Сирия. За мен изненадващо беше, че преломът в битката срещу бунтовниците от страна на правителствените сили донесоха бойците от "Хизбула". Правителствените сили пък бяха спрени в стратегическото летище на Халеб от чеченци. Това идва да подскаже, че войната в Сирия е една многонационална битка. В нея участват включително европейци, балканци, по данни на американска неправителствена организация има гражданин с български паспорт. Европейците са около 600-700 човека, повече от 200 души са с руски паспорти, това най-вероятно са чеченците. Тази многонационална "компания" в никакъв случай не е радетел за мир и разбирателство, а по-скоро точно за обратното. Моделът от Афганистан показва, че след края на конфликта тези хора изнасят тероризъм, завръщайки се по родните си места. Те се наричат "завръщащите се" от Ирак, Афганистан, Сирия. Това е едно поколение, което вече определи своя профил, който
е пълен с много насилие и много кръв
Много може да се говори за ислямския дискурс в сирийското общество. Ислямистките идеи са нюансирани и постепенно навлизат чрез "Мюсюлмански братя", впоследствие се радикализират в салафистко течение. Като цяло сирийското общество не приема такива идеи, но постепенно нещата се променят. Също така политиката на режима е много двояка - там, където има политика на огън и жупел, винаги има реакция. Може да се каже, че в сирийското общество има дори теоретици на джихадизма. Грешка на сирийското правителство във времето беше, че то пропускаше муджахидини от Сирия към Ирак. Сега вече се забелязва обратната тенденция - от Ирак отиват в Сирия.
В заключение трябва да кажа, че никой не може да гарантира, че няма да има повторение на атентатите от 11 септември. Трябва да се вземат максимално добри предохранителни мерки. В крайна сметка никой не е застрахован. И ние в България смятахме, че сме бяло петно в картата на тероризма. Уви, миналата година ни доказаха обратното. Може би ми се иска да кажа, че сме малко по-сигурни, че имаме вече опит. Но да да кажем, че всичко е наред, бихме се самоизлъгали.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
