Кристалина можеше да наследи Аштън, ако България играеше твърдо за нея
Аделина Марини
Евросъюзът няма да изглежда много по-различно след избора на Жан-Клод Юнкер за председател на Европейската комисия. Но предизвикателствата пред Юнкер са доста големи, защото има пълно политическо съгласие, че сега е моментът да се изпълнява всичко, което предишната ЕК предприе като законодателство и трябва да се премине към структурни реформи. Юнкер ще трябва да принуди някои от по-упоритите страни като Франция и Италия да провеждат необходимите реформи и да се съобразяват с препоръките, които всяка година Брюксел отправя към тях. От чисто икономическа гледна точка няма да има значителна промяна в политиката на ЕК, която настояваше за намаляване на публичния дълг, възприемано неточно от някои страни като "затягане на коланите". Същевременно ЕК и Юнкер дават сигнал, че ще се стимулират инвестиции в икономически растеж.
Едва ли на Юнкер ще му се наложи да лавира между десните си убеждения и поетите леви ангажименти, защото, първо, тези различия малко или много вече са се размили и, второ, неговият голям проблем ще бъде по-скоро как ще лавира между Европарламента и Европейския съвет. Защото той
пое ангажимент пред евродепутатите, че ще се вслушва в тях
А те са много повече в т.нар. ляв спектър, независимо че в него има и десни партии. Също така Юнкер ще трябва да се съобразява и с Евросъвета, в който Германия и немската икономическа школа, която смята, че затягането на коланите е единственото условие за отключване на растежа, имат много силен глас. Юнкер обаче вече има доста голям опит в търсенето на компромис по на пръв поглед непримирими позиции. Затова има всички шансове да успее, още повече че той твърдо заяви, че няма да бъде слуга на Европарламента, което означава, че няма да бъде такъв и на Евросъвета.
Предложението на Юнкер да бъдат отпуснати 300 млрд. евро за растеж и работни места в рамките на 5 години трябва да мине през одобрението на страните членки. Философията на Юнкер е, че
растеж не се генерира с трупане на дълг, а трябва самата икономика да расте
Така че тук не става дума за отпускането на едни пари, които да се хвърлят някъде, за да ги усвоява някой, а за това, че средствата ще бъдат изключително насочени, и то в хармония с новата политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), която наскоро обяви нови дългосрочни операции за финансиране, но насочени към кредитиране на малкия и средния бизнес. Ето защо според мен ще се получи много по-добър синхрон в следващия мандат между дейността на Еврокомисията и ЕЦБ. Важно да се отбележи от заявеното като намерение от Юнкер е още, че за всяка страна, която ще се нуждае от спасителна програма или т.нар. коригираща като тази за Гърция, Ирландия и Португалия, ще бъде разработван и план Б. Това е изключително голям реверанс към ЕП, който през последните две години много критикуваше Тройката за това, че тя няма алтернативен сценарии, когато се види, че набелязаните мерки имат прекалено тежки последици в икономически и социален план. Друго важно нещо е, че Юнкер пое ангажимент за пълна прозрачност на преговорите със САЩ за Трансатлантическото търговско споразумение. Той обеща, че всички документи от преговорите ще бъдат публикувани. Имаше доста негативни реакции по отношение на изказването на Юнкер, че през следващите 5 години той не очаква приемането на нови страни членки в ЕС. Това дори бе изтълкувано като замразяване на разширяването. Но всъщност Юнкер има предвид, че в следващите 5 г. е нереалистично да се очаква, че Сърбия и Черна гора ще изпълнят условията. Като се има предвид какви са проблемите в тези две страни и темпото, с което те ги решават, той е абсолютно прав. Прави впечатление, че Юнкер изрично обърна внимание, че на Западните Балкани трябва да им се даде много ясна европерспектива, защото те са "трагичен район" и ако нямат такава, това би могло "да събуди старите демони". Това показва готовността му да прояви гъвкавост в преговорите, което обаче зависи и от това кой ще бъде следващият еврокомисар на разширяването.
По повод шанса Кристалина Георгиева да наследи Катрин Аштън е доста срамно, че българското правителство и родният ни политически елит гледат тесногръдо на нещата.
Това отношение увеличава вероятността постът на дипломат номер 1 да бъде зает от италианския външен министър Федерика Могерини, което означава, че ще се търси кризисен вариант. Защото Могерини е външен министър само от 4 месеца и не е позната на евросцената. Ако Георгиева не наследи поста на Аштън, кандидатурата й за еврокомисар ще се решава на национално ниво. Само че има сериозен проблем и той е с половото равенство. Защото ЕП даде да се разбере, че няма да приеме комисия, в която са прекалено малко жените комисари. А, от друга страна, от България се очаква да предложи социалист за комисар. Така че задачата е доста тежка и не мога да прогнозирам как ще се развият нещата при тази ситуация.
Записа Михаела Благоева
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
