Щом наближи годишнина от смъртта на Васил Левски, винаги се повтаря един и същ сценарий. Всички изведнъж осъзнават, че за тях Апостола на свободата е знаме и кумир. И в един глас започват да се кълнат в него и да редят патетични слова. Правят го от официалните лица на трибуната до разпалени патриотари на маса и бабаити, които се пъчат с тениски с лика на великия българин.
Тази година 18 февруари, когато според историците е вярната дата на обесването на Левски, съвпадна със Сирни Заговезни. Денят, в който искаме и даваме прошка.
"На днешния ден трябва да поискаме прошка от Апостола, за това, че не сме успели да осъществим заветите му и да направим България такава, каквато той е искал да я види". Това призова по време на честването във Велико Търново Васил Василев, председател на Общобългарския комитет "Васил Левски".
Вероятно това си мислят и много българи, които осъзнават колко сме далеч от идеалите на увисналия преди 145 години на бесилото дякон.
Но дали Апостола ще ни прости за това, в което превърнахме неговата мечта за чиста и свята република ? Колко ли щеше да бъде изумен Левски, ако видеше как
байганьовци и андрешковци просперират в родината му
Как изчезват милиони лева обществена пара, докато някога той броеше всеки грош за народното дело и даваше отчет за какво е похарчен.
За това как в името на дребен келепир се газят принципи, идеи и човешки съдби.
Водещата максима на много от "успелите" е "за да ми светне на мен, на някой трябва да му се стъмни". А агресията и злобата, с която се давим, ни заразява като чума. Докато Левски проповядваше, че всички сме равни, сега настървено търсим различния, за да го стъпчем. "Всичко се състои в нашите задружни сили", учеше Апостола. Вместо това, като нация сега сме орел, рак и щука, където всеки дърпа чергата в своята посока. И всяко нещо може да ни доведе до
сляпа ненавист към чуждото мнение
Като започнеш от Истанбулската конвенция и стигнеш до Народния съд. Макар всички да се кълнем в Левски, той е неудобен кумир. Защото е безпощаден към себе си и всички, които го следват. И не търпи предателства и компромиси. Затова всяко сравнение с него е болезнено заради личните кривици и грехове, с които безропотно се примиряваме.
Въпреки че, той ни предупреди със своето "Народе ????".
През 1873 година Левски увисна на бесилото заради една свободна България, в която всички живеят с чест и достойнство. И слагат общото благо над личния интерес.
Ако искаме да не се срамуваме от Левски в деня за прошка, просто трябва да направим своята малка крачка към заветите му. Въпросът е дали ще имаме сили за това.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
