Проблемът с новите учебници на децата в първи и пети клас заплашва да прерасне в сериозна криза. Въпреки че все още не е късно да бъде решен. Топката този път обаче е у депутатите - единствено те могат да забавят влизането в сила на тази част от новия училищен закон, която е свързана със сроковете за новите учебници. Защото отсега е ясно, че тя ще бъде изпълнена трудно.
Издателите са несъгласни с кратките срокове и дори обжалваха заповедта, в която министър Тодор Танев им дава само седем месеца за написването на учебниците. Самото министерство също е наясно, че сроковете са прекалено екстремни, но е принудено от законодателите да се вмести в тях. Затова и в момента експертите му трескаво разработват "спасителни" варианти, ако се стигне до ситуация, в която на 15 септември децата се окажат без нови учебници, но по силата на закона - задължени да учат по нови програми. Вариантите обаче няма да спасят никого и със сигурност ще предизвикат хаос, особено в часовете по история в пети клас. Първоначално министерството лансира идеята петокласниците да учат по учебниците за седми клас, защото именно материалът за праисторията и античността, изучаван от седмокласниците, "слиза" в пети клас. Вчера бе лансирана втора идея - целият първи срок в пети клас да се учи история без учебник. Това обаче няма как да се случи, освен при много добри учители, способни да поднесат новия материал по атрактивен начин, който децата да възприемат дори и без помагала. А такива учители са малко. Доколкото ги има, те и в момента използват учебниците рядко, а информацията поднасят по коренно различен и несъобразен със стандартите начин.
Повечето български учители обаче, за съжаление, не са такива. Значителна част от тях трябва тепърва да бъдат ориентирани каква част от материала влиза в задължителните програми, как точно да бъде поднесен и какви термини е задължително да знаят децата в края на учебната година. Почти сигурно е, че резултатът от този експеримент ще се изразява в това, цял един исторически период да липсва напълно от знанията на учениците. Впрочем, не само историята е заплашена с подобен проблем, но при нея той е най-осезаем. Криза ще има и в часовете по география, литература, по точните науки, които, слава Богу, поне ще се преподават по учебници. Макар и стари. Единственият спасителен вариант е депутатите да реагират на кризата, като отложат влизането в сила на тази част от закона. Ако това не се случи, сме на път да прецакаме една от най-дълго чаканите и най-сериозни реформи в образователната система. Да загубим два випуска, а защо не и повече, и да ремонтираме и преиздаваме учебници всяка година. Съвсем отделен е проблемът, че заради прибързаното влизане на закона в сила не остана време да бъде сериозно обмислена новата философия, която учебните програми трябва да имат.
В момента те са леко реновирани, но напълно им липсва усещането, че става дума за образование през 21 век, когато учебникът далеч не е единственият източник на информация. И работата на учителя е да помогне на ученика да се ориентира в тази информация и да я осмисля, а не да се изживява като единствен източник на някакво дълбоко скрито и недостъпно знание. Тези промени трябваше да бъдат обмислени далеч по-задълбочено и с участието на повече хора, а не само на мистериозни работни групи към министерството. И трябваше да бъдат предложени едновременно за всички класове, за да стане ясно по какъв начин се променя образованието. И в каква посока. Прибързаната реформа често пъти е по-лоша от липсващата. Защото срутва нещо вече построено, а не гради. А в образованието тази разруха се отплаща след години.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
