Традиционно борсовите компании на развитите пазари разпределят част от печалбите си
У нас се оправдават, че компанията не бива да се лишава от свеж капитал
Д-р Петър Пешев
Управител на Инвестиционен посредник "Бул тренд брокеридж" ООД
Макар мнозина, като чуят борса, да си представят огромни печалби или загуби в резултат от изменението на цените на акциите, те ще останат изненадани, че дивидентите, които публичните компании изплащат, често са по-важни за общата постигната доходност. В периоди на борсови спадове и на слаба борсова активност, съпроводена с малки изменения на цените, основният източник на доходност са дивидентите.
Традиционно борсовите компании в САЩ и на останалите развити пазари разпределят част от печалбите си под формата на дивиденти, като инвеститорите и компаниите се стремят към получаването и разпределянето на дивиденти. Освен че е нормално добре работещите компании да споделят своите печалби със своите собственици (акционерите), то е въпрос и на добра корпоративна и инвестиционна култура. Българският опит на инвеститори и на емитенти обаче е малко по-различен. Докато в периода 2005-2007 г. борсовият пазар стремглаво растеше, инвеститорите не се интересуваха от дивиденти и не проявяваха афинитет към компаниите, изплащащи дивиденти. Българските публични компании са със силно изявен мажоритарен елемент в собствеността, така че разпределянето на дивиденти до голяма степен зависи от волята на мажоритарните собственици на публичните компании. У нас мажоритарните собственици често не виждат смисъл техните компании да разпределят дивиденти под предлог, че компанията се лишава от свеж капитал, който да стимулира растежа. Ако наистина българските компании растяха толкова бързо в резултат на неразпределените като дивиденти печалби, то досега българските публични компании да са надминали по обем на продажбите и печалбите средноголеми европейски аналози.
Това оправдание за неразпределяне на печалби, че, видиш ли, на компанията са необходими средства за инвестиции, е валидно за бързоразвиващи се компании от технологичния сектор (Фейсбук, Туитър, Алибаба, Байду, Линкедин, Юбер и др.), продажбите на които нарастват с дву- и трицифрен темп за година. Бързорастящи и технологични компании за съжаление в България има малко и те не са публични.
През последната година у нас се наблюдава лек ръст на компаниите, разпределящи дивиденти, като акциите им често се търгуват с дивидентна доходност, превишаваща в пъти доходността по едногодишните депозити. Все още публичните компании в България нямат нужната корпоративна култура да споделят част от печалбите си с дребните акционери. Компаниите, изплащащи регулярно дивиденти, традиционно се котират по-добре на борсата, така че това би трябвало да е стимул и за мажоритарните собственици на компаниите.
Инвеститорите на българския фондов пазар също имат пропуски във финансовите си познания, като доскоро дивидентнтите акции не бяха приоритетни в портфейлите им. "По-добре капиталови печалби спрямо дивидентна доходност" бе доскорошното мото на масовия инвеститор в България. Само че близо десетилетие на борсов спад и стагнация доказаха нуждата от получаването на дивиденти.
Защо да търсим дивидентни акции е мотивирано със следните два примера за хипотетичния инвеститор Мери, която инвестира в акции на компании-членки на борсовия индексS&P 500.
Пример №1
Мери е инвестирала в акции на компании от индекса S&P 500 през януари 2000 г., декларирайки, че се отказва от бъдещи дивиденти, но се стреми да реализира единствено капиталови печалби. За нейно голямо съжаление борсовият балон в САЩ се спуква точно когато тя реализира своята инвестиция, и след това са й нужни почти седем години, за да възстанови инвестираната сума, но не и да я увеличи, т.е. реализира нулева доходност за периода. Следващият борсов връх се формира 7.7 г. след датата на нейната първоначална инвестиция, като успява да реализира близо 13% обща капиталова печалба, измерена чрез изменението на S&P 500 от януари 2000 до октомври 2007 г., или около 1.6% годишно.
Точно тогава обаче се спуква ипотечният балон, финансовите пазари се сриват, като периодът е повече известен като глобалната финансова криза от 2007-2008 г. Мери отново няма късмет и тъкмо е реализирала минимална възвръщаемост на инвестираната през 2000 г. сума, но инвестицията й става жертва на финансовата криза. На Мери й се налага да изчака до март 2013 г., така че да възстанови първоначалната си инвестиция и да реализира печалба в размер на 13% (под 1% средногодишно), т.е. заради лошия момент на започване на инвестицията (по-време на дотком балона от края на 90-те) и заради глобалната финансова криза, изминават повече от 13 г., за да се възстанови първоначално инвестираната сума и да се реализира положителна доходност. Към края на юли 2015 г.Мери постига 44% абсолютна доходност (2.8% средногодишно), като 15.5-годишното чакане се е увенчало с известен успех.
Пример №2
Спазват се същите параметри от условията в Пример номер 1, само че Мери с удоволствие очаква дивидентите, разпределяни от компаниите, в които е инвестирала. Тя реинвестира всички дивиденти отново в акции, членове на борсовия индекс S&P 500. Ако в Пример номер 1 за 7.7 г. постигнатата доходност под формат на капиталова печалба е нулева, то в резултат на получените и реинвестираните дивиденти в настоящия пример Мери би реализирала около 10% обща доходност, или 1.4% средногодишно. Към октомври 2007 г. Мери би постигнала 25% обща възвръщаемост, или 2.9% средногодишно, т.е. два пъти по-висока доходност спрямо капиталовата печалба от горния пример. Към края на месец юли 2015 г постигната доходност, комбинация от капиталови печалби и изплатени и реинвестирани дивиденти, възлиза на над 98% или 4.5% годишно, което е повече от два пъти спрямо варианта само с капиталови печалби, без разпределянето на дивиденти.
Пояснения:
И в двата примера се допуска, че Мери автоматично е ребалансирала инвестицията си с промените в индекса S&P 500, както и че не са изплащани комисиони за покупка и продажба на акции.
За изчисляване на общата възвръщаемост с реинвестирани дивиденти на компаниите членки на индекса са използвани данни от сайта на Робърт Шилер
(http://www.econ.yale.edu/~shiller/data.htm), който е нобелов лауреат по икономика за 2013г., както и калкулатор, базиран на тези данни, разположен на следния адрес: http://dqydj.net/sp-500-return-calculator/.
Използваните в статията данни са с примерна цел. Инвестициите в ценни книжа не са гарантирани, както не е гарантирана и получаваната от тях доходност. Инвеститорът може да изгуби и цялата първоначално инвестирана сума.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
