За първи път от поне десет години парламентът си позволи да направи не козметични, а реални промени в здравния сектор. Това стана с редактирането на двата ключови нормативни документа в него - законът за здравното осигуряване и законът за лечебните заведения. На практика с тях се даде нова възможност на властта да преразпредели обществените пари за здравеопазване. Това ще стане чрез правото на ресорното министерство не само да променя обема на здравните услуги, които плаща единствената каса в страната, но индиректно и броя на болниците, които получават пари от нея. Смяната на потоците на финансиране автоматично ще доведат до промени в самата система. Дали те ще бъдат за добро или за лошо обаче, ще зависи от конкретните правила, които остава да зададат здравният министър и правителството през следващите месеци.
За първи път касата няма да е длъжна да плаща за лечението на всички болници в областите, където те са повече от нужното. Така най-кратко може да се синтезират ключовите промени, които одобриха депутатите. Те бяха предлагани от поне трима предишни министри - двама на ГЕРБ, и един на ДПС и БСП, но тогава не бяха приети. Въпросът защо точно сега получиха зелена светлина няма еднозначен отговор. По-важното обаче е какви ще бъдат последствията. Ограничаването на безразборното роене на болниците и пилеенето на обществените средства за здравни услуги без нужното качество са сред основните им цели. Спорно е дали те наистина ще бъдат постигнати, тъй като мерките в двата закона са по-меки, отколкото можеше да бъдат. Безспорно, крачка напред е, че здравната каса ще може да избира с кои болници да работи, където те са много. Проблемът е, че ако една болница остане година без договор с касата, тя е обречена на фалит. Много вероятно е по този начин да си отидат много общински и държавни болници, от които има нужда. Защото те все по-трудно издържат на темповете на инвестиции в частните структури, както и на нелоялната конкуренция в тях, тъй като те подбират платежоспособни и по-леко болни пациенти (тоест по-евтини за лечение). Тази опасност накара депутати от опозицията да заподозрат, че това е опит за по-бързото декапитализиране на обществените болници и приватизирането им, което този път бе отложено. По-смелата и може би по-правилна крачка щеше да бъде демонополизирането на НЗОК.
Друга правилна, но половинчата стъпка в промените на закона за лечебните заведения бяха ограниченията за разкриване на нови болници. Клиника и занапред ще може да се разкрива в регионите, където има повече лечебници. Тя обаче няма да получава право да се финансира от здравната каса веднага, а със закъснение до три години. Новото правило ще забави инвеститорите, но няма да ги спре. Това успоредно с възможностите за декапитализация на държавните болници създава възможност за подмяна на една мрежа от клиники с друга.
Пренареждане на болничния пазар предпоставят и промените в обема на здравните дейности, които ще плаща касата, както и начинът, по който ще го прави. Откакто съществува НЗОК, здравният министър има право да определя кои диагнози и лекарства фондът ще плаща. И двата списъка досега набъбваха ежегодно. За първи път тази зима се очаква д-р Петър Москов да редуцира този с диагнозите. Това ще стане като определи кои заболявания ще се включат в основния пакет на здравната каса, чието лечение тя ще плаща веднага. За всички останали пациентите ще трябва да почакат за терапията или ще я плащат сами. По този начин министерството обяви, че иска да освободи пари и да осигури пълно заплащане на важните диагнози като рак, сърдечносъдови проблеми, детските болести. Защото в момента пациентите се налага да доплащат за много от тях. Така обаче ще преразпредели интересът от откриване и поддържане на клиники - всички болници ще искат да разполагат с отделения, чиито диагнози се финансират веднага от НЗОК. Промяната ще задълбочи и неравнопоставеността между бедни и богати. Едните ще трябва да чакат за лечение, а другите ще могат да си го позволят незабавно. Идеите за осигуряване на "комплексно лечение" от болниците, за да получат договор с НЗОК, също ще промени финансовото им състояние. Все още точните правила не са ясни, но заявките са няколко клиники да получават заплащане за пациент, който е лекуван в тях, и сами да решат как да си поделят парите. Това отново може да влоши финансирането на едни за сметка на други.
Какво точно ще се случи, ще покаже само бъдещето. Може би все пак е добре да поздравим народните избраници за смелостта да разрешат началото на някакви промени. Защото дори те да не са в най-правилната посока, могат да станат катализатор за други реформи, които да създадат наистина едно по-качествено и достъпно здравеопазване.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
