Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика, пред "Фокус"
- Г-н Стайков, как изглежда финансовото състояние на страната, апокалиптична ли е ситуацията?
- Не, мисля, че картината не е нито апокалиптична, нито е фатална. Тук вече опира въпросът дали трябва да се работи в посока актуализация на бюджета или полагане на възможно най-много усилия, за да се постигне така заложената фискална цел. В единия случай се признава, че положението е тежко, няма какво да се направи, обаче, трябва да се увеличи дефицитът, да се имитира нов дълг и т.н.т. В другия случай се признава, че положението е тежко, но със задружни усилия може да се намерят мерки и да се направи нещо, за да не се влошава положението и да се постигне някаква фискална цел, която поне е близо до тази, която беше заложена. В момента всичко, което чувам, е по-скоро в посока на първия сценарий, тоест пари няма, няма да режем разходи и ще търсим вариант за допълнителни харчове, за нов дълг и т.н. Не се обсъжда достатъчно сериозно възможността да се орежат разходите.
- Тоест продължаваме да вървим по онази спирала, която ни води към повече разходи, отколкото приходи?
- Ние сме в този омагьосан кръг от 2009-та година. Оттогава насам постоянно се говори за някакви икономии, които не се случват, никой не ги вижда. Просто политиците споменават, че нещо се реже, нещо не е достатъчно, няма възможности и т.н. По тази причина отказват да правят каквито и да било реформи, защото било криза. Всъщност, ако се погледнат държавните разходи от 2009-та година насам, единствено те растат. На този фон не може да се говори за недостатъчно средства.
- За какво и как трябва да се използват средствата след актуализацията на бюджета, за да има икономически смисъл от нея?
- Средствата трябва да се използват за осигуряване на по-добри икономически възможности. Има необходимост от повишаване на ефективността, с която се харчат сегашните средства. Естествено намаляване на неефективни разходи, такива, които са излишни, отдавна са остарели, няма никакъв или минимален ефект от тях. Тоест в тази посока трябва да са насочени усилията.
- Беше повдигнат въпросът за увеличаване на минималния осигурителен праг, както и минималната заплата. Необходимо ли е на този етап това и то ще донесе ли нужния ефект?
- Не, не мисля, че ще донесе нужния ефект и мисля, че това ще е стъпка в грешната посока, тъй като в пенсионната система и като цяло в социалноосигурителната система имаме същия проблем с неефективни разходи и със сериозни дупки в системата, откъдето изтичат средствата.
Дори и да се достигне до този дебат, той трябва да се води с ясни разчети - до какво ще го доведе увеличаването на осигуровките както за бизнеса, така и за заетите в икономиката. Ако на бизнеса му се наложат допълнителни разходи под формата на по-високи осигуровки, то това означава по-малки инвестиции, тоест по-ниска ефективност на работата и евентуално спокойно може да доведе до намаляване или поне ограничаване ръста на заплатите и дори до освобождаване на заетите.
- Шоковото поскъпване на електроенергията ще стабилизира ли сектора?
- Когато говорим за шоково поскъпване, то наистина ще помогне на сектора, така че да адресира натрупаните дефицити в системата, но въпросът е, какъв ще бъде ефектът за потреблението и за бизнеса. Лично аз съм по-голям привърженик на постепенното увеличаване на цената на електроенергията, тъй като видяхме какво социално напрежение има при ниска цена на електроенергията. Четем във вестниците за побоища върху технически екипи на различни ЕРП-та при тази цена и при положение, че миналата година тя 3 пъти беше понижена. Не искам да си представям какво може да се случи, ако цената бъде увеличена шоково с 20 или 30%.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
