Те екзекутират и изнасилват в името на "истинския ислям". А в дъното на всичко е чувството, че Западът ги е обидил и отхвърлил, както и жестоката омраза към "лицемерието" и "двойните стандарти", с които се сблъсквали.
"Красавицата и звярът" - за това заглавие напомня опасното репортерско пътешествие на една млада журналистка. Тя се среща с лидер на ИД ("Ислямска държава"), който дори не крие, че лично е участвал в обезглавявания и други зверства. При това журналистката пише за западни издания като "Вашингтон Пост" и "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Суад Мекхенет от години се занимава с Близкия изток и с темата за тероризма. Както казва тя самата, именно добрите контакти помогнали да уговори интервюто с Абу Юсаф. Да, било доста страшничко, признава репортерката, която разказва впечатленията си в германския ФАЦ:
Нареждането беше кратко и ясно: "Никаква чанта, никакъв мобилен телефон, никакви електроники, никакъв часовник." Събеседникът ми се бои да не го проследят. И как ли не! Човекът, с когото се срещам през тази нощ на турско-сирийската граница, знае, че тази среща е много рискована - както за него, така и за всеки друг участник.
Абу Юсаф е един от военните командири на Абу Бакр ал Багдади, който се самообяви са халиф на "Ислямската държава". Абу Юсаф влиза в тесния кръг от хора, които имат пряк контакт с Ал Багдади. Истинското му име и националност не бива да се разкриват.
Интервюто се провежда късно през нощта в движещо се превозно средство. Нося дълга черна дреха и черна шамия, която покрива косите ми. Такова беше желанието на събеседника ми. "Ас салам алейкум" - поздравява ме Абу Юсаф. Склонил е глава, тъмнокестенявите му коси са скрити под бейзболно каскетче. "Знам, че сте писали много за "Ал Кайда" и талибаните," казва той на арабски.
Прави малка пауза, после продължава на английски: "Всичко съм чел, но ние не сме като тях, ще видите." Родителите на Абу Юсаф са от Северна Африка, той самият е роден в една страна от Бенелюкс, където е и отраснал. На 18 години се присъединява към "Ал Кайда" и се бие под командването на Абу Мусаб аз Заркауи. Днес е на 27 и се е издигнал до самия връх на "Ислямската държава".
Барак Обама беше казал, че тероризмът е победен, а демокрацията си пробива път в арабския свят. Днес нещата изглеждат съвсем различно. "Не очаквахме, че Западът толкова бързо ще се обяви против досегашните си съюзници" - каза ми либиецът Абу Суфян, с когото също имах разговор наскоро. Между 2002 и 2007 година той лежа в Гуантанамо, след това се би срещу Кадафи, после се включи в Сирийската война, а накрая се присъедини към "Ислямската държава".
По ирония на съдбата, казва той, с решаващата помощ на Запада били отстранени най-големите препятствия пред "Ислямската държава" - Кадафи, Мубарак, Бен Али, а "с Божията помощ!" скоро и владетелите в Бахрейн и Мароко. "Откакто беше обявена "Арабската пролет", за нас започна "Ислямската пролет" - казва той.
След 2011-а мнозина западни политици оживено обсъждаха един красив сценарий: как протестите в арабския свят ще доведат до демокрация по западен образец. Реалността обаче се оказа съвсем друга. При по-внимателно вглеждане още тогава трябваше да ни бъде ясно какво точно си представят повечето демонстранти под понятието "демокрация": власт на радикалния ислям. А Западът отново повтори грешката, допусната навремето в Афганистан: сам подготви почвата за радикалните сили.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
