И тъй, както е казано в Писанието, "словото стана плът". Премиерът Бойко Борисов удържа на обещанието си и подаде оставката на кабинета. И обяви, че ГЕРБ внася в парламента без никакви корекции и трите точки от референдума на Слави Трифонов. Включително за въвеждане на изцяло мажоритарна система за избиране на депутатите. Остава да гадаем дали Борисов го каза в гнева си, заради предизборни сметки или защото държи да се уважи народната воля.
БСП не остана по-назад и също обяви готовност да удари рамо на идеята, с което осигури мнозинство за промяна на правилата, по които ще бъде попълнен следващия парламент. Ремонтът на изборния кодекс в оставащите малко повече от два месеца живот на сегашното Народно събрание вече изглежда неизбежен.
Анализатори веднага се втурнаха да смятат кой какво губи или печели при задаващия се мажоритарен вот. И тутакси прогнозираха около 200 депутати за ГЕРБ, която продължава да е най-рейтинговата партия.
По принцип мажоритарната система дава предимство на големите партии. Франция, чийто модел се каним да въведем у нас, е класически пример за това. На втория тур там гласовете се разделят ясно и безапелационно на леви и десни. Еколозите, националистите, анархистите, вегани или просто поредните политически клоуни нямат никакъв шанс. Пример - Националният фронт събира над 20 процента от гласовете на французите, но има само две места в Националното събрание. Докато в европарламента от общо 52-ма представители на Франция националистите са 23-ма ! Това напълно обяснява острата негативна рекация на Валери Симеонов, лидер на НФСБ, който е БГ вариант на френския Национален фронт, против въпросните законодателни инициативи в полза на мажоритарния вот.
Но защо да ходим във Франция Българската история помни как през 1923 г. с 52% подкрепа БЗНС печели 212 от 247 места в парламента именно по тази система. Сега това може да се повтори в модерен вариант, но отново без шанс за малките или млади партии. Нека предположим какво ще се получи при напълно мажоритарен вот напролет. Валери Симеонов може евентуално да се пребори за място в Бургас, Веселин Марешки - със сигурност във Варна, Красимир Каракачанов - в Пловдив, където цели махали са потомци на бежанци. И толкова. Радан Кънев, Татяна Дончева и други дребни играчи нямат шанс и да помиришат парламента. Но далеч не е сигурна и съдбата на големите. И най-вече на ГЕРБ. Ако извънредните парламентарни избори са в началото на април, инерцията на протестния вот ще бъде още твърде силна. Като изключим някои специфични в етническо отношение райони, където ДПС ще дели мегдан с ДОСТ, кандидатът на ГЕРБ е сигурен за балотажа. Но нали и Цецка Цачева отиде на втори тур ? На него големите градове масово гласуваха анти- ГЕРБ. А от тях ще бъдат излъчени много повече депутати, ако се въведе ново разделение на едномандатни райони според броя жители.
Пресен е и примерът с вота за кмет в столичния район "Младост", където кандидатът на ГЕРБ имаше солиден аванс на първи тур, но на втори беше отнесен от лидера на "зелените" протести Десислава Иванчева. Логично е на балотажа малките да слеят гласовете си срещу големите. И сметките на водещите партии да се окажат без кръчмар.
Друг риск при мажоритарния вот, за който вече алармираха мнозина експерти и политици, е местните феодали да си уредят депутатски мандат с купен или корпоративен вот. Братя Галеви и Ценко Чоков, ако нямаха проблеми с правосъдието, щяха да са несменяеми народни избраници. Същото важи и за бизнесмените, които осигуряват поминъка на целия район.
Друг е въпросът, че въвеждането на изцяло мажоритарен вот е свързано с чисто правни и логистични проблеми - определянето на едномандатните райони така, че бъдат поне приблизително еднакви по броя на населението,
без да се разделят общини и области.
Проблем е и какво става в такъв случай с гласовете на българите в чужбина ?
Да водиш агитация в едномандатен избирателен район, обхващаш Австралия или Канада, си е твърде солена екскурзия.
Безспорно подкрепата на 3,5 млн. българи за референдума няма как да се подмине от политиците. Прекрояване на изборните правила в посока към по-мажоритарен вот трябва да има. Народът определено я иска тази промяна. И тя трябва да се случи. Само че същият този народ е казал - седем пъти мери, веднъж режи. Затова може би е най-добре да се направи компромис - половината депутати да се избират по пропорционална система, а другата половина - по мажоритарна. Вече го направихме веднъж през 1990 година, когато именно по този начин избирахме Седмото Велико.
И тогава да се види доколко мажоритарният вот подобрява качеството на народните избраници, но и да се гарантира все пак някаква представителност на хората, гласували за по-малките партии.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
