50 на сто от завършващите студенти работят на места, където дипломите въобще не са им нужни. И дори - май им пречат. Това става ясно, ако човек се "поразходи" из рейтинговата система на университетите, на базата на която новият просветен министър иска да смени финансирането на висшето ни образование. Ако се вгледаме в нея, ще стане ясно, че държавата финансира подготовката на скъпо струващи специалисти, на които така и не им се налага да вкарат в действие знанията, които са получили. Това много наподобява една популярна реклама, в която с лаптоп се подпираше маса, за да не се клати. В момента държавата раздава едни пари "на калпак", благодарение на които вузовете се издържат, като обучават такива кадри, за каквито имат капацитет. Има назначени преподаватели, на които трябва да се осигури хорариум - затова и се стига до парадокса студентите да слушат дисциплини, които реално не са им нужни, и дори да полагат изпити по тях. Никой не се интересува къде отиват въпросните студенти, след като получат скъпоструващия лист хартия, наречен диплома, и напуснат университета.
Бърза разходка из рейтинговата система показва, че в много университети има специалности, от които едва 10 или 15 на сто от завършилите ползват висшето си образование за нещо различно от това да подпират разклатени мебели. При това данните сочат, че безработни сред завършилите са едва 4 или 5 на сто. Да речем, че някои от тях са продължили в магистърска степен или са избрали за свое бюро по труда Терминал 2. Отново остава една голяма сива маса от хора, които работят нещо, което спокойно биха могли да вършат, без да са търкали студентската банка 4 години. Без да са плащали студентски такси и държавата да е харчила за тяхното обучение пари, които можеха да отидат за друго. Дори и в инженерните науки, където в последните години има непрестанен глад за кадри, под 50 на сто от младите хора прилагат на практика висшето си образование. От възпитаниците на юридическите факултети, за чието разкриване университетите водеха люти битки допреди няколко години, едва две трети реално се превръщат в кадри на Темида.
Информатиката, митологизирана заради високите заплати, които носи, също храни едва 50 на сто от младите, които са се дипломирали в тази специалност. Любопитното е, че най-реализирани по специалностите си се оказват кадрите на военните училища и академията на МВР, където очевидно има някакви разчети какви и колко хора са нужни и действително се приемат студенти съобразно някаква държавна поръчка. Нещо, което в "цивилните" вузове в момента е мит. Каква изобщо е функцията на университети, реализацията на чиито студенти е едва 10 на сто?
Дори и да не приемем трудовия пазар за най-реалния измерител, защото той безспорно не е, логиката сочи, че те отдавна би трябвало да се самозакрият. Любопитното е, че в такива случаи най-често става дума за извънстолични университети, чиито аргументи за съществуване са, че давали кадри на целия регион. Цифрите обаче говорят друго. Най-вероятно те спасяват региона от ръст на безработицата само с едно - че осигуряват на младите хора четири години възможност да симулират заетост, вместо да се регистрират в бюрата по труда. Спасяват статистиката. И вероятно при една промяна във финансирането ще им се наложи да преосмислят основанията за съществуването си. Добре е обаче все пак подобни решения да не се вземат само на базата на пазара на труда, защото това също би изкривило везните. В крайна сметка задачата на вуза е да обучава, а не да се превръща в бюро по труда, търсейки работа на абсолвентите си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
