Влизаме в един доста объркан в политическо отношение месец август, а очакванията са, че през септември температурните жеги ще се пренесат в политиката. България се намира в специфична ситуация, в която обществото очевидно иска по-високи стандарти на управление в публичната сфера. Въпреки че тези стандарти са съвсем прости - публичност, отчетност и рязко намаляване на корупцията, е очевидно, че традиционните политически партии в голяма степен се провалят да отговорят на очакванията.
В тази ситуация лошата новина е, че ни чака продължителна политическа криза. Добрата е, че това е криза, характерна за демократичните общества, в които има плурализъм и конкуренция на политически алтернативи. А вариантите за излизане от нея са поне четири.
Първият е да бъде постигнат минимум от съгласие по конкретен политически дневен ред между БСП, ДПС и ГЕРБ. Въпросното съгласие преминава вероятно през насрочване на конкретна дата за предсрочни парламентарни избори. Тук има нюанси. Правителството може да остане същото или пък да бъде ремонтирано. Всичко останало е функция на степента на съгласие, до която могат да достигнат БСП И ГЕРБ. Вторият вариант е правителството да продължи да работи в условия на протести, които се усилват или затихват според политическата конюнктура. Той обаче крие редица неизвестни за икономическото развитие на страната. Без доверие се управлява трудно, а национално правителство, поставено под ежедневни протести, е слаб играч както по отношение на важните реформи, които България има да извърши, така и на международната сцена. Третият вариант преминава през радикализация на протестите и падане на кабинета "Орешарски" още през есента. При него може да има опит за съставяне на ново правителство в рамките на същия парламент. Такова обаче е реалистично да има само при промяна на парламентарното мнозинство. Тоест, или БСП трябва да постигне съгласие с ГЕРБ за обща подкрепа на кабинета, или ДПС да реши, че в рамките на този парламент е дошло време за партньорство с ГЕРБ. Четвъртият вариант за излизане от кризата е да има предсрочни избори, които да бъдат спечелени от нова политическа сила, натоварена с обществено доверие. В този вариант обаче има много неизвестни, затова не бих му отделял много време, поне към момента. Можем да редим още много комбинации, някои от тях конспиративни, други просто екзотични.
Политиката обаче като цяло е процес, който се подчинява на рационални закони, затова най-вероятно е или настоящият кабинет да остане на власт, или да отидем на нови предсрочни избори.
Протестиращите граждани са много силен, макар неорганизиран, политически фактор. Каквото и да си мислят, договарят по между си или предлагат парламентарните партии активните протестиращи имат решаваща дума за посоката на развитие. Хората могат с една единствена крачка да дадат доверие на едно правителство и да решат кризата. Тази крачка е да се приберат вкъщи. Обратно, възможно е също на протестите да излязат много повече. Тогава продължителността на политическата криза ще бъде равна минимум на продължителността на живота на настоящия парламент. Българският протест е много интересен. За разлика от тези в редица други държави у нас гражданите императивно отказват да използват основното политическо оръжие на бунта - да поставят конкретни искания пред правителството и да го накарат да ги изпълни. Родният протест иска единствено оставка на кабинета и нови избори. Това означава, че мнозинството от Улицата по дефиниция няма да приеме преконфигуриране на парламентарното мнозинство и ново правителство в рамките на настоящия парламент.
Кой удължава политическата криза? На първо място, БСП. Освен че произведе грандиозни гафове с назначения, които взривиха обществото, левицата базира в голяма степен управленските си решения на база на политически комплекс. Социалистите крепят правителството на Пламен Орешарски предимно на инат. В последните 20 г. БСП се е поддавала на натиска и е слизала от власт всеки път, когато обществото е въставало срещу нея. Днес партийният елит на "Позитано" 20 се вълнува как да остане на власт - вероятно повече, отколкото какво ще прави във властта. И това е само общата политическа сметка, в която не влизат финансовите, групови и лични интереси на свързаните с левицата политици и бизнес кръгове. Разбира се, БСП има легитимно право да управлява. Заедно с ДПС тя успя да постигне група от 120 депутати, което в една парламентарна демокрация е достатъчно условие за съставяне на правителство. В политиката обаче има ситуации, в които доверието е по-важно от математиката. БСП го няма, а правителство на г-н Орешарски живее на ръба на парламентарната процедура. Тоест, обречено е да бъде слабо и нестабилно.
Вторият фактор за удължаване на политическата криза е ДПС. Причината е, че партията на г-н Лютви Местан показва повече вкус към консумиране на властта, отколкото към налагане на управленски стандарти, които да удовлетворят обществото. ДПС са сериозна, работеща партия с добра организация. За съжаление кадровата й политика обаче е меко казано спорна и създава доста проблеми на кабинета Орешарски. Не зная какви са критериите за това някой да се превърне във висш партиен функционер на ДПС и да бъде номиниран за публичен пост. Там видимо залагат повече на енергичността и груповата лоялност, отколкото на неща, като например чистото публично досие например. За ДПС ще става все по-голям проблем, че живее по етични и политически стандарти, различни от тези, които бихме могли да наречем обществено-приемливи. Третият фактор за удължаване на политическата криза, без да вменяваме вина за това, са протестиращите. Те отказват да правят компромиси и това подхранва политическата нестабилност. ГЕРБ би могла да бъде разглеждана като участник в политическата нестабилност заради неучастието си в парламентарния живот. Бившите управляващи обаче се върнаха в парламента и с този ход свалиха от себе си поне временно отговорността за ескалация на политическата криза. С връщането си в парламента ГЕРБ направи разумен ход. Оттук нататък е важно как ще се държи в парламента партията на г-н Борисов и какво ще произтича от работата на депутатите й.
Настоящата политическа криза е много странна. Тя може да бъде разрешена позитивно за един ден. Необходимо е само хората да харесат поне малко правителството и да снижат очакванията си към него. Това обаче няма да стане и не е необходимо. За съжаление, родните политици продължават да живеят в свят на борба едни с други, в която избирателите са фактор само когато гласуват или когато решат да се появят физически на политическата сцена. Е, последното вече се случи. Колата е обърната, а път няма.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
