Да бутнем хан Крум в Пловдив, а Йоско да се извини за Караибрахим
Стана ясно: естетическата претенция на много българи не може да бъде удовлетворена от паметника на Самуил. Затова е добре да бъдат предложени най-малко три нови идеи за монументи. Ето ги и тях - в синхрон с високия вкус на толкова съграждани.
1. Паметник на Върбишкия проход
Искаш да вдигнеш паметник на български владетел? Може. Но той не трябва да е на самия българския владетел (това е кич), а да има как българският владетел изобщо да не бъде изобразяван (това е кич), или поне ръстът му да не е по-висок от човешкия - сечението на кича е всичко над два метра и 14,48 см и въобще, когато отдолу трябва да го снимаш с телефона тоя кич! (телефонът иначе е напълнен догоре със селфита, но това не е кич).
Затова търсим компромисно решение. Ако някой родолюбив българин поиска нов паметник на хан Крум, добре е да му бъде разяснено, че няма как да вдигне реално паметник на хан Крум, а трябва само да намекне за хан Крум. Например - да се издигне паметник на Върбишкия проход, без да се използват материали като бронз (кич), мрамор (кич), гранит (кич), а някак еко да стане тази работа, че и да не е в центъра на София - да обяснявам ли що за зверски кич е центърът на София, там, като ходиш даже, събираш точки кич, които носиш като карма и после трябва да напишеш стихотворение във Фейсбук, че да изравниш баланса. Та ето вариант - говорихме за Върбишкия проход. Самият Върбишки проход може да се превърне в паметник на Върбишкия проход. Как? Ей тъй. Всеки напорист куратор ще обясни на простите ви тикви, че "със своя отказ от боравене със стандартизирани материали мястото на скулптора е преотстъпено на историческото като естествен скулптор на човешкото и в този контекст отстъплението от миметично повторение в умален размер - четете ли тъпанари - е повече импрегнирано със смисъл, отколкото всеки предварително обречен от постмодерната естетика опит за евентуалното му възпроизвеждане".
И тоя паметник в Пловдив на хан Крум да се маха.
2. Паметник на Стив Джобс
2025-та година. България е европейска столица на културата, Америка е българска столица на Европа, София е столица на Пловдив, а Пловдив цял месец - столица на София. Цари културен обмен на алтернативни проекти, а на лаптопа на всеки скришом стои "Бързи и яростни" 14 - новият братле, със съживен от холограма Пол Уокър. Изтерзани граждани вземат болнични листове с монументофобия, а после се наслаждават на най-новия пърформанс, в който танцьори танцуват, без да танцуват, приканвайки публиката да прояви въображение за танца им.
В толкова напрегната културна ситуация става ясно - не може всичко да е столица на всичко и това да не се ознаменува с паметник. На кого обаче? Някой предпазливо вдига ръка - на Левски! Стоманените погледи на либералната инквизиция са много по-пронизващи от тези на клетия Самуил - какъв Левски, бе, ретрограден парцал? Човекът, предложил идеята - например Иван Георгиев - се събужда на следващата сутрин, за да види, че вече пет групи във Фейсбук искат да му видят сметката, а предвидливи майстори са изготвили най-изобретателни колажи с образа му, направени предимно със зле преведен текст от 9gag. Започва да се задава и най-задаваният въпрос: в кой век живееш?! За наказание Иван Георгиев е принуден всеки ден да пуска статуси срещу Путин и да се изпикае върху паметника на Съветската армия. Със селфи.
Иначе е взето колективно решение. Вдига се паметник на Стив Джобс. Компромисна фигура. Харесвана от всички. Всеки е гледал речта му в Станфордския университет. И оттам знае, че най-важното в живота е да останеш гладен и да свързваш точките. Друго може да не знаеш, ама това ти стига - ти стой гладен и вържи точките. Няма спор: двайсетминутното видео на Стив Джобс е много по-съдържателно от например разточителните и възпитаващи в злоба и омраза Иван Вазов и ептен кървавия Антон Дончев. Не е ли така? Или да викнем куратора от предишната точка.
3. Паметник на Нванкво Кану
(нигерийски национал от Франция '98)
Измежду многото си преимущества като нигерийски национал и футболист на "Арсенал" от близкото минало, Нванкво Кану е и един от най-подходящите варианти за български паметник. Той например никога не е бил окупатор, също така не е известно да е бил и български цар и е почти сигурно, че ако случайно бъде, няма да навреди повече от предишния. Да обърнем внимание и че Нванкво не е фигура на разделението - за разлика от толкова други спорни имена, към него българският народ се отнася или с незнание, или с неутралитет. Нванкво Кану например е много по-малко спорен от Георги Марков. Също така не е обремен с наследство от социализма, нито пък - според мнозина изследователи на прехода - е бил част от десницата по времето на Костов. Не са забелязани и опити името на Нванкво да се използва с пропагандна цел - какво по-хубаво от това? И да изглежда пресилено, ако кажем, че Нванкво е съвършеният избор за български паметник, не изглежда невярно.
Усещате ли накъде бием? Ето натам: че Йосиф Сърчаджиев обезателно трябва да се извини за брилянтната си роля на Караибрахим или поне името му да се премахне от надписите. Да. Точно така. А сега, хайде да пием бира в Борисовата, че туй временце не е нито разделно, нито е за изпускане.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
