Първият фестивал на изгряващото слънце, който се проведе в белоградчишкото село Праужда, ни припомни за пореден път, че най-бедният европейския район - този на Северозапада, пази големите тайни от сътворението на света. Рисунките в Магурата, Градешница, Караново, които се смятат, че са на повече от 9 000 - 10 000 години, имат сходно изображение с една древна плочка - на Праужда. Макар да не е така популярна, тя е уникална, защото дава допълнителни доказателства, че древните хора по света са приемали
Слънцето като осмолъчна звезда
Освен това представлява безценен астрономически запис за движението на небесни тела и съзвездия.
Гравирането върху каменни плочки знаци е много голяма рядкост. Обикновено това се прави върху глинени, които после се пекат. Причината днес е ясна - ако камъкът е мек, лесно се гравира със стоманено острие. Ако камъкът е твърд, гравирането е "мъка“. Все пак, древният човек е успял да я гравира и да ни остави знаци, които още не можем да разчетем. Но поне да ни окуражат да се вглеждаме в историята и да почитаме традициите на предците ни.
Праужда е малко балканско селце, в Западния Предбалкан, в близост до западната граница със Сърбия. Името му идва от думата "право"- т.е. право. Казвало се е, че през селото се минава направо за Видин. Днес тук живеят около 30 жители, но историята е забулена в мистика и тайни, разказва Емил Цанков, един от организаторите на фестивала, който преди няколко години започва проучване на историята на селото.
„Древното име на Белоградчик е слънчевият град. Най-древното име на Праужда от тракийската реч пък е „изгряващото слънце“. От много населени места в близост до Белоградчик, това е единственото, където на хоризонта най-рано се показва слънцето, което е древният символ на траките, свързан с тяхната вяра и тракийски орфизъм“, обяснява Цанков. Той е категоричен, че районът на селото е енергиен център и древно светилище, своеобразен портал към непознато за нас измерение.
"Плочката от Праужда е уникална със своите символи. И може би това е първообразът на най-древната ни писменост и аналог със символите от пещера „Магура“, където можем да видим и част от нашата азбука“, допълни Цанков.
На 100 метра от уникалната плочката, която е намерена случайно от баба, копаеща в градината си, се издига
фасада на църква с богомилски символи
Там има много неканонични символи, които вероятно не са правени специално за храма, а са пренесени от близко светилище, твърди Кирил Кирилов, независим изследовател.
Храмът в Праужда носи името "Свето Възнесение Христово" и от запазен посветителски надпис с ктитори е датиран от 1855 г. Тя е стара, каменна, еднокорабна постройка, строена върху по-стара. Камбанарията е до южната страна. Над западната порта, в ниша над вратата, е изобразен патронът. Силно впечатление прави многобройната каменна пластика отвън на стените - изобразени са животни, хора, цветя кръстове и различни символи. Горната част на фасадата е изографисана в синьо-червени прастителни орнаменти.
Неслучайно тя се определя като
красавица с богомилски символи
смята изследователят Кирил Кирилов. Изчисленията показват, че в единия край на селото най-вероятно се е намирало светилище, което е част от слънчево-лунен светилищен комплекс с 27 части, разположени по върховете на фигура с 27 равни страни. Църквата се намира на 100 метра от изчисления връх на фигурата.
"Още на входа на храма е богът Слънце. На много малко места на православни храмове може да се види изобразен богът Слънце, както и част от планетите, а това означава, че древните (тъй като тези символи кореспондират със символите от Магура) са искали да предадат това знание на поколенията“, коментира Кирилов.
На още 100 метра от църквата пък е било старото село. Сега тази местност се нарича Селище и предположението е, че там е съществувало
едно от 27-те светилища преди 8 000 години
Без съмнение, Праужда е енергийно място. В околностите на селото може да се види част от скалния комплекс Белоградчишки скали. „Един от светилищните комплекси, от десетките, в скалния комплекс Белоградчишки скали, е до Праужда. Там преди няколко години е открита и тази сакрална плочка“, разказва Цанков. Непосредствено над селото се намира планинският рид Ведерник, който също носи интересно значение – предполага се, че е бил смятан за древен резервоар на енергия.
Загадките около древното тракийско минало на Праужда напълниха селото с български и чуждестранни туристи през уикенда заради първи по рода си фестивал на изгряващото слънце.
Празникът започна при изгрев
- в 6.30 ч. в съботния ден с поздрав към Слънцето посредством два специални ритуали. Художникът Николай Тодоров предстови своя изложба-живопис на тема "Тайнство Магура".
Едни от туристите слушаха беседите за траките, други се учеха на стрелба с лък от членовете на спортен клуб "Белите акули" - Бургас. Трети се наредиха на опашка да държат сокол - един от символите на господарите на тези земи.
Децата се забавляваха с отдавна забравени игри - надхвърляне с камък, теглене на въже и скачане в чували.
Майстор готвачи от България и Сърбия се грижеха за изхранването на туристите с прясно приготвени древни ястия, а дегустацията на вина вървеше с пълна сила, независимо от жегата.
Така за един ден, почти обезлюденото село, се превърна в незабравима туристическа атракция.
Дано съм жив, да видя и догодина повече хора на празника, пожела си дядо Любен, един от 30-те жители на Прауда, които се надяват туризмът да повлече крак на млади хора да се върнат в селото и да го възродят.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
