Цариброд си върна името. От 16 февруари на сградата на общината в намиращия се на около 70 км от София град в пределите на днешна Сърбия вече има нова табелка с двете имена на селището. На сръбски пише „Општина Димитровград“, а на български - „Община Цариброд“.
------------------------
Българите в Цариброд така и не свикнаха с името Димитровград. То е резултат от балканската политика на българския комунистически лидер Георги Димитров, оглавявал Коминтерна и бил български министър-председател от 1946 г. до смъртта си през 1949 г. Именно по негово време градът получава неговото фамилно име. В историята се помни, че по негово време Коминтернът лансира концепция за Балканска федерация, а след Втората световна война Димитров налага идеята за създаване на Южнославянски съюз. Нещо повече - той обсъжда с Тито
присъединяването на България към Югославия
Това обаче е в разрез със стратегическите планове на Сталин за района и се стига до разрив в отношенията на Сталин, Тито, Димитров, за които в онова време се пееше песен: "три слънца в небето греят, три сърца за нас живеят - Сталин, Тито, Димитров". След развенчаването на култа към личността имената на диктаторите бяха заменени с "дупка" и се пееше: "Дупка, дупка, Димитров", а след това даже с три дупки, защото по политическите агитационни плакати физиономиите им са бяха изрязвани.
В съзнанието на хората Цариброд никога се утвърди с името Димитровград и те продължиха да го наричат по старому. Мечтите им да правят това официално се сбъднаха преди седмица.
"Двете наименования ще имат еднаква сила на официална употреба. Радостен съм, че за първи път от 1951 г. насам, на обществени сгради, пътни знаци и документи вече официално ще се използва и името „Цариброд”. Така събитието беше анонсирано от премиера Бойко Борисов във Фейсбук. По това време Борисов беше на посещение в Сърбия за националния празник на страната - в деня, когато Сръбската православна Църква отбелязва големия господски празник Сретение Господне сърбите празнуват Деня на държавността. На този ден през 1804 г.
в Орашац започва борбата за освобождение
от османците, а на същия ден през 1835 г. на събрание в Крагуевац е обявена първата конституция на Княжество Сърбия.
За празника Борисов бе награден с най-високото сръбско държавно отличие „Орденът на Република Сърбия", връчен му от президента Александър Вучич. Като бонус се получи и смяната на табелата на общината в Димитровград/Цариброд.
"Постигнахме този исторически пробив след редица продължителни усилия. Намерена бе и законовата форма, вече всеки спокойно и законно да използва историческото име.", коментира Бойко Борисов, който още преди поставянето на табелата честити "на всички българи от двете страни на границата, че отново ще наричаме това прекрасно място "Цариброд".
Повече от две години дипломатически усилия доведоха до прилагането на практика на сръбския Закон за защита на правата и свободите на националните малцинства, който позволява, в населените места, където живеят повече от 15% представители на национално малцинство, топонимите да бъдат изписвани и на езика на съответното национално малцинство.
Поставянето на табелата беше предхождано от кръгла маса на тема „Употреба на традиционни наименования и вписване на числящите се към националното малцинство в граждански регистри”. На нея бяха разисквани въпросите за употребата на топонимите и за начина на вписване на женските фамилни имена на представителите на българското национално малцинство в Сърбия. През последните двадесетина години има тенденция фамилните имена на нашите сънароднички в Западните покрайнини да са записани само с окончание "-ов" и буквата "а" накрая да не се изписва.
„Връщането на официалното използване на традиционното име „Цариброд“ след 68 години прекъсване е
изпълнение на нашия дълг
към поколения българи от двете страни на границата“, каза на форума посланик Радко Влайков. Според него това е важен стимул за българското национално малцинство, което да се убеди, че българската държава стои зад него. Европейският контекст на отношенията между България и Сърбия ще допринася за пълноценното реализиране на правата на малцинството в бъдеще. Използването вече на традиционната българска норма за окончанията на женските фамилни имена (- ова, - ева, - ска) е огромен прогрес в запазването на националната идентичност, каза още посланик Влайков..
"Днес направихме крачка към възстановяването на една историческа справедливост! На сградата на кметството в град Цариброд поставихме табела на български език с историческото име на града. Единственият начин да преодолеем страданията и разделението от миналото е по пътя на Европейската интеграция!", коментира и евродепутатът Андрей Ковачев.
Но според Александър Димитров, председател на царибродското гражданско сдружение "Глас" актът на официалното признаване на старото име на града, наред с ползваното през последните 68 години, е компромис, по думите му, граничещ с малко предателство. Той припомни цяла
поредица от отстъпления
и засегна темата за антибългарски прояви от местната власт в близкия Босилеград като попита защо няма представители на тази община на форума. Така стана ясно, че признаването за официално на старото име на града е само една малка стъпка.
Още през 2004 г. общинският съвет в Цариброд взе решение за преименуване на града, но за да се стигне до двойно наименоване трябваше да минат 15 години. Вероятно е прав евродепутатът Андрей Ковачев, според когото този процес е катализиран от налагането на балканската тема по време на българското европредседателство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
